1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПолитикаСърбия

Операцията на НАТО срещу Югославия: оправдание за Русия?

24 март 2024

Преди 25 години НАТО нападна Югославия, за да предотврати "хуманитарна катастрофа" в Косово. Защо сравнението с войната на Русия срещу Украйна е крайно неуместно?

https://p.dw.com/p/4e4FB
Нима интервенцията на НАТО в Косово през 1999 предлага на Русия днес валидни аргументи за войната срещу Украйна?
Нима интервенцията на НАТО в Косово през 1999 предлага на Русия днес валидни аргументи за войната срещу Украйна?Снимка: epa AFP Coex/dpa/picture-alliance

След месеци на безплодни преговори, на 24-и март 1999-а година НАТО се намеси в гражданската война между югославската армия и сръбските сили за сигурност от една страна, и Армията за освобождение на Косово (АОК) от друга. С въздушни удари по цели в Сърбия държавите от Алианса искаха да принудят югославския президент Слободан Милошевич да прекрати етническата чистка в Косово, за да бъде избегната и хуманитарната катастрофа в сръбската провинция, от която се опасяваха в ООН.

За ударите, при които загинаха и цивилни, макар че бяха извършени с прецизни оръжия, съюзниците от НАТО нямаха мандат от ООН. Държавите от Алианса, под ръководството на президента на САЩ Бил Клинтън, сами си дадоха такъв мандат: те бяха твърдо на мнението, че "хуманитарната интервенция" е необходима, за да се предотвратят още по-големи злини. Освен това трябваше да се приложат резолюциите на ООН, които Югославия не беше изпълнила.

След 25 години обаче повечето юристи, които се занимават с международно право, смятат, че мисията на НАТО не се вписва в рамките на международното право.

Морално задължение, но не и законно?

"Преобладаващото мнение е, че това е престъпление. Още предварително беше казано, че военни мерки срещу Сърбия могат да бъдат предприети само с разрешението на Съвета за сигурност. За други оправдания не може да става и дума, поне според преобладаващото мнение", казва пред ДВ преподавателят по международно право в Европейския университет "Виадрина" във Франкфурт на Одер професор Волф Хайнчел фон Хайнайг.

Април 1999: президентът на Югославия Слободан Милошевич и лидерът на косовските албанци Ибрахим Ругова
Април 1999: президентът на Югославия Слободан Милошевич и лидерът на косовските албанци Ибрахим РуговаСнимка: picture-alliance/dpa

Причините за намесата на НАТО, посочени от западните политици тогава, се простираха от защитата на населението в Косово и стабилизирането на Западните Балкани до блокадата, наложена в Съвета за сигурност на ООН от страна на Русия и Китай. Тогавашният германски външен министър Йошка Фишер също подкрепи тезата, че намесата е била морално необходима, за да се предотвратят кланета като тези в Босна и Херцеговина. "Това са добри съображения. Но международното право не се създава от малка група хора и не е обичайно право. Необходимо е преобладаващо мнозинство от държави. А ние нямаме такова", казва Фон Хайнайг.

Русия изкривява действителността 

Нападението на НАТО срещу Югославия, приключило на 10-и юни 1999-а година, след като Слободан Милошевич се предаде, е своеобразен грях от гледна точка на международното право, казва още професорът. "След това същите аргументи, които тогава използваха осемте държави от НАТО, участвали в бомбардировките, чухме да се повтарят при анексирането на Крим."

При анексирането на Крим през 2014-а година Русия се позова на предполагаемия прецедент, за да защити населението на полуострова от предполагаема заплаха. След това руският президент Владимир Путин приложи същия модел при нахлуването в Украйна на 24-и февруари 2022-а: аргументира се с това, че населението на Източна Украйна било поискало помощ, и се позова на Устава на ООН като оправдание за т.нар. "специална военна операция".

Преценката на експерта по международно право Волф Хайнчел фон Хайнайг по въпроса е ясна: "Дори да се признае необходимостта от хуманитарна намеса, руските аргументи са абсурдни. Не може и дума да става за това, че условията в Косово тогава - споменавам само прословутото етническо прочистване - са били същите като тези в Крим или в Югоизточна Украйна."

Оправдание за войната срещу Украйна няма

Следователно ситуацията преди 25 години на Западните Балкани не може да се сравни с тази в Украйна днес. Руската инвазия и мащабната война срещу Украйна остават незаконни според международното право. "Това е разплатата за мисията в Косово: сега се сблъскваме със същите аргументи, които изтъкнахме тогава, макар че фактите са коренно различни", казва професор Волф Хайнчел фон Хайнайг от университета "Виадрина".

Следите остават: някогашното вътрешно министерство в Белград бе разрушено от натовски бомби и е запазено в този му вид
Следите остават: някогашното вътрешно министерство в Белград бе разрушено от натовски бомби и е запазено в този му видСнимка: ANDREJ ISAKOVIC/AFP/Getty Images

Правната преоценка на операцията на НАТО срещу Югославия не доведе до никакви последици за участниците - нито в Трибунала на ООН за бивша Югославия, нито в други международни съдилища. В настоящия случай с войната в Украйна Международният съд в Хага постанови още през март 2022-а година, че Русия трябва да прекрати всички бойни действия в Украйна. Тя обаче отказва да изпълни това. А основният процес, свързан с Конвенцията против геноцида, още тече.

Вижте и това видео на ДВ: 

Когато НАТО удари Югославия

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми