Неочакваният арест на Тимур Иванов: Какво се крие зад това

Два месеца в следствения изолатор в Лефортово, където пращат особено опасни „политически“ престъпници в Русия – това постанови един съд за заместник-министъра на отбраната Тимур Иванов. Обвиняват Иванов, че е взел подкуп в особено големи размери, но се носят слухове, че ще му бъде предявено и обвинение в държавна измяна. Но защо руските тайни служби, които уж са следили Иванов вече от пет години, изведнъж решават точно сега да го арестуват?

Лично разпореждане от Путин?

Няма съмнение, че за да бъде арестуван заместник-министърът на отбраната, когато върви пълномащабна война срещу Украйна, е необходимо прякото нареждане на президента Владимир Путин, който наскоро си запази поста след псевдоизборите през март. Путин лично е трябвало да се разпореди, за да пуснат в ход навярно само малка част от компрометиращите факти за Тимур Иванов, а и за да бъде арестуван от сътрудници на ФСБ, които изцяло пренебрегнаха личната му охрана от бойци на специалните части.

Малко вероятно е нареждането за този арест да идва от министъра на отбраната Сергей Шойгу, защото Иванов е негово доверено лице още от 2012 година. Тъкмо напротив, арестът на Иванов отслабва самия Шойгу, най-малкото защото този заместник-министър е отговарял за цялото военно строителство и за голяма част от снабдяването на руската армия. Има признаци обаче, че Шойгу не контролира изцяло собственото си министерство.

Едва ли арестът на Тимур Иванов е свързан с някакви кадрови размествания, които се очакват след встъпването в длъжност на Владимир Путин, което е насрочено за 7 май. Не е обичайно за руските тайни служби да изнасят толкова публично кирливите ризи на доскорошно голямо началство, а по този начин да режат и клона на Шойгу. В края на краищата най-лесният начин да се отървеш от Тимур Иванов е просто да не го преназначаваш, а после да го арестуваш тихо и кротко, без скандали.

Защо вдигнаха толкова шум

Но явно планът на руските „силоваци“ и на техните кукловоди не е бил такъв. Наопаки: да се вдигне колкото може повече шум, така изглежда целта на ареста на Иванов. Като добавим и още непотвърдените слухове, че ще го обвинят в държавна измяна, всичко прилича на ясен сигнал към онези, които смятат, че дейността му е била вредна на руската армия. Очевидно и Кремъл споделя това мнение – нищо, че като цяло корупцията си остава гръбнакът на руската система на управление.

Всякакви паравоенни или просто профашистки канали в „Телеграм“, както и разните блогъри, които се самообявяват за „военни кореспонденти, а дори и различни други медии пишат, че арестът на Тимур Иванов е предизвикал ликуване в редовете на руската окупационна армия в Украйна.

Човекът, който се водеше като особено ефикасен мениджър, успял да снабди Крим с прясна вода в най-кратки срокове преди войната, човекът, който демонстративно харчи с широка ръка и почива в скъпи чуждестранни курорти, а бившата му съпруга и децата им придобиха израелско гражданство – този човек открай време се радва на искрена омраза сред фронтовите офицери.Твърди се, че покойният Евгени Пригожин е говорел за Иванов като за крадец. Днес верните на Кремъл медии, които се позовават на своите си източници, твърдят, че заместник-министърът е бил под наблюдение цели пет години, ако не и повече.

Арестът на Иванов като мотивация за армията?

В резултат от всичко това в очите на значителна част от руските военни Иванов може да се превърне в събирателен образ на вредителите. Защото вредителят е дори по-лош от предателя. Той е виновен за всичко: от липсата на снаряди и развалените консерви, та чак до непревзетите градове и изгубеното оборудване.

Казано другояче: арестът на Тимур Иванов създава допълнителна мотивация на много руски военни. Това за тях е отлична новина, която по щастливо стечение на обстоятелствата се появява тъкмо в навечерието на очакваното голямо настъпление в Украйна към началото на лятото. Разбира се, когато става дума за шумното отстраняване на един заместник-министър на отбраната, винаги трябва да се огледат и конспиративните теории – за пряк удар срещу Шойгу или за война между различните кремълски кланове. Тези версии трябва да се погледнат, но в крайна сметка валидна остава единствено най-очевидната: тази, която е пряко свързана със задълженията му като зам.-министър и най-вече с войната, която Путин продължава.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.