1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Медии: В Скопие възприемат това като български ултиматум

19 септември 2023

Става въпрос за наранена национална гордост, за националната идентичност и за заразеното с враждебност добросъседство между два народа: две германски издания за споровете между Скопие и София, които сякаш нямат край.

https://p.dw.com/p/4WYYi
Флагът на ЕС се развява пред сградата на правителството в Скопие
Има ли опасност от нова блокада на преговорния процес със Скопие заради исканията на България?Снимка: DW/F. Schmitz

В две обширни публикации в германски медии подробно се описват напреженията между София и Скопие във връзка с македонското еврочленство.

"Непрекъснато ядове със съседите – това е изконният македонски проблем", констатира журналистът от германската обществена медия АРД Волфганг Фихтл, който се е срещнал със северномакедонския президент Стево Пендаровски. Пред германския гост той е казал следното по повод българските искания: "Всеки няколко години трябва да говорим за това да си сменяме името и конституцията. Не е честно".

"Това не е европейско поведение"

Става дума за наранена национална гордост и за национална идентичност, коментира германската обществена медия. "За съвместното и за враждебното съжителство в Европа. Но и затова как онези, които вече принадлежат към клуба на 27-те, се отнасят към онези, които искат да влязат: към Северна Македония." По този въпрос президентът Пендаровски казва пред АРД: "Те злоупотребяват с позицията си, казвайки: Не, не, ако искаш да влезеш в клуба, тогава трябва да промениш и това, и това, и това. Това не е европейско поведение."

И "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) се спира на същата тема. В обширна публикация отличният познавач на региона Михаел Мартенс пише, че през идните седмици политиката по разширяването на ЕС може отново да попадне в задънена улица, защото преговорите за членство със Северна Македония могат отново да бъдат блокирани – и то за неопределено време.

Според автора след нападението на Русия срещу Украйна Евросъюзът обръща по-голямо внимание на разширяването, но София можела да блокира преговорите със Скопие с изискването българското малцинство да бъде вписано в северномакедонската конституция още преди старта на преговорите. "Мнозина в Северна Македония възприемат това като пореден ултиматум", твърди Мартенс и припомня отстъпките, които Скопие трябваше да направи в миналото в отговор на гръцките изисквания.

Промените в конституцията, които изисква София, са възможни, твърди пред ФАЦ лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски. В интервю за германския вестник той казва: "Нямаме нищо против българите да бъдат споменати в преамбюла на нашата конституция. Но кой ни гарантира, че това ще бъде последното им изискване?"

Какво иска София?

Авторът на статията пише по този повод: "И наистина българският президент Румен Радев и националистите в София вече отдавна издигнаха съответните искания: Северна Македония трябвало "да признае", че македонският език произлизал от българския, дори че бил просто диалект на българския. Трябвало още "да признае", че македонците са клон от българския народ или поне, че са се развили така. Трябвало "да признае", че македонците и българите имали "обща" или поне "споделена" история. Освен това не бивало да твърди, че българската окупация по време на Втората световна война е била окупация. Иска се дори да бъдат променени някои надписи в музеи и паметници. София иска да наложи на съседната страна един задължителен държавен наратив или поне списък с разрешени интерпретации и дори да получи възможността да влияе върху съдържанието на македонските учебници" – така германският журналист вижда сърцевината на проблема.

В репортажа си за АРД Волфганг Фихтл също обяснява за историческите спорове между София и Скопие и разпространения в България възглед, че македонският език е "севернобългарски диалект". "В Брюксел недоумяват, но България има право на вето. Тъй че в Северна Македония готвят поредната промяна на конституцията, за да удовлетворят България. След което най-сетне да се захванат с по-големите проблеми: корупцията, правната сигурност, социалните стандарти. Преди от страната да избягат още повече млади хора, както се опасява президентът Пендаровски." Самият Пендаровски казва пред АРД дословно следното: "А защо? Защото нямат никакъв шанс да постигнат нещо в собствената си родина." Пендаровски дори признава, че в разговор с един 25-годишен младеж бил казал: "Ако бях на твоята възраст и ако не бях президент, щях да напусна страната."

Външните министри Буяр Османи и Николай Милков в София през ноември 2022 г.
През ноември 2022 година в София се срещнаха външните министри Османи и МилковСнимка: Ministry of foreign affairs/Republic of North Macedonia

Според Михаел Мартенс не само десни екстремисти в България имат изисквания към съседите: според него идеята да се дават на Северна Македония предписания за политическата ѝ идентичност се е настанила в самия център на българското общество. Пред германския вестник Мицкоски казва, че изискванията на българите били дори по-крайни от гръцките навремето, а в резултат от тях македонците трябвало да се откажат от идентичността си.

"Македония е страна без идентичност"

И в двете обширни публикации голямо внимание е отделено на темата за българското малцинство в Македония и българските паспорти. Репортерът на АРД е разговарял с един негов представител: 71-годишния Владо Перев, който твърди, че това малцинство възлиза на 120 000 души, а български паспорти притежавали половината от членовете на правителството. Пред германската медия Перев казва (на македонски): "Македония е страна, която няма идентичност. Тя още си я търси и в това търсене се опитва да открадне част от българската идентичност. Статуите из целия град ни демонстрират тази нереална амбиция." 

В тази връзка Волфганг Фихтл разказва за монументалистиката из Скопие, която е струвала 800 милиона евро и която, според него, кара дори президента Пендаровски днес да бърчи нос. Според него днес никой не може да си представи, че Скопие ще изхарчи ¼ от държавния бюджет за паметници.

Пред АРД Владо Перев разяснява своя възглед за идентичността на хората в Северна Македония: "Тия са тука само от две поколения, а аз съм от 1300 години тук."

Колко голямо е българското малцинство?

В статията на ФАЦ става дума и за числеността на българското малцинство в Северна Македония. Според последното допитване тя възлиза на 3500, но от София твърдят, че са 80 000 души – хората, които през изминалите години са получили български паспорти. "София не иска да признае, че мнозинството от тези хора просто иска паспорта на еврочленката България, за да може да пътува и да работи навсякъде в ЕС. На паспорта се гледа като на клетва за българска идентичност", пише Михаел Мартенс. Според неговия събеседник Християн Мицкоски това било част от стратегията за систематично подкопаване на северномакедонската държавност. "Според опозиционния лидер като следваща стъпка България щяла да поиска това малцинство, конструирано чрез паспортите, да има собствени прокурори, съдии и училища в Северна Македония, както и твърди етнически квоти в парламента, полицията, армията и администрацията."

Пред ФАЦ Мицкоски цитира твърдението на български политици, че неговата нация била измислена чак след Втората световна война. Авторът добавя, че не само привържениците на ВМРО-ДПМНЕ не желаят да бъдат предефинирани като българи само заради едното членство в ЕС. Мицкоски все пак е готов да подкрепи промените в конституцията и признаването на българско малцинство, но само при условие, че те влязат в сила в деня на приемането на Северна Македония в ЕС – очевидно за да се предотвратят нови изнудвания откъм София. Според него правителството в Скопие планирало мръсни сделки, за да прокара конституционните промени – включително и да свали обвиненията срещу бившия премиер Груевски, който се укрива при своя приятел Орбан в Унгария. Целта: да бъде разцепена ВМРО-ДПМНЕ и чрез хората на Груевски в парламента да се прокарат промените.

В края на репортажа на АРД Владо Перев казва, че е песимист за бъдещето на страната. "Докато президентът Пендаровски все още излъчва надежда – това му е и работата", обобщава авторът.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми