Лавина от трагедии: защо претръпваме и ставаме безразлични

Мнозина незасегнати от сполетяващите ни трагедии в един момент вече не могат да понесат лавината от лоши новини - не искат повече да четат за войни, разрушения, катастрофи и човешка мъка, нито да гледат кадри с тези ужаси. Този феномен си има име - "умора от състрадание" наричаме естествената реакция на прекомерното страдание на другите. Но учените са на мнение, че загубената емпатия може да се изгради отново.

"Усетих това след инвазията в Украйна", казва експертката по комуникациите Джесика Робъртс. "Когато за първи път чух за зверствата, бях потресена, но заваляха новини за подобни жестокости и на други места и реакцията ми вече не беше толкова екстремна."

Умора от състрадание и безчувственост спрямо насилието

Изследователят на медиите Брад Бушман от университета в Охайо е правил експерименти в тази сфера. Те показват как насилието в различни дигитални медийни формати, като например видеоигри и филми, може да десенсибилизира хората по отношение на страданието на другите, но също и по отношение на насилието в истинския живот.

За целите на проучването си Бушман и колегите му накарали 320 студенти в продължение на 20 минути да играят на видеоигри - с или без насилие. След това трябвало да попълнят въпросник, а през това време актьори инсценирали бой в коридора. 

Изследователите искали да установят колко време е било необходимо на участниците в експеримента да се притекат на помощ на стенещия отвън човек. На тези, чийто игри били с насилие, им отнело средно 73 секунди, а на другите - 16 секунди. Освен това, както посочва Бушман, първите възприели сбиването по-малко сериозно от другите.

От това не можем да заключим, че игрите с насилие предизвикват насилие. Но от експеримента на Бушман се вижда, че те променят, най-малкото временно, реакциите на участниците спрямо насилието в реалния свят. "Изводът е, че ставаш безчувствен, когато виждаш кадри с насилие и си мислиш, че то не е кой знае какво. В реалния свят това води дотам, че вероятно ставаш по-малко склонен да помогнеш на жертва на насилие", отбелязва Бушман.

Съчувствието е форма на емоционална защита

Бушман е на мнението, че психологическият механизъм, на който се дължи умората от състрадание, е десенсибилизацията. "Това е един вид емоционален филтър, който ни защитава от това определено страдание да стане за нас твърде стресово или травматично."

Но пък именно тази десенсибилизация спрямо насилието и травмите би могла да бъде важна адаптивна стратегия за хората, които професионално често се сблъскват с травматични събития - като войниците, служителите на помощни организации или лекарите.

Проблемът е, когато регистрираме такава десенсибилизация у другите, отбелязва Бушман. "Тази адаптация е един от механизмите, които насърчават агресията и насилието в обществото", обяснява ученият, като се позовава на резултати от проучвания, показващи как конфликтът между Израел и палестинците води до ръст на насилието сред децата. 

Съчувствието към бежанците също намалява

Ясмин Алдамен от университета "Ибн Халдун" в Истанбул изтъква опасността умората от състрадание да доведе до повече насилие и омраза в обществата. Изследванията на Алдамен се концентрират върху отраженията на умората от съчувствие и негативното представяне в медиите на сирийските бежанци в Турция и в Йордания.

"Установихме, че негативното представяне на бежанците в медиите води дотам, че публиката губи емпатията си и дори започва да изпитва омраза спрямо бежанците."

За съжаление това нито е ново, нито е изненадващо. Насилието спрямо бежанци и мигранти съществува откакто хората започват да бягат от конфликти. Новостта е в това колко бързо различните медии могат да доведат до умора от състраданието и съответно до прояви на омраза и расизъм.

И Робъртс, и Алдамен обаче подчертават, че умората от състрадание не е необратима. "Можем да използваме социалните медии за създаването на емпатия и съпричастие."

Вижте и нашата снимкова галерия: