Край на въгледобива в Чехия и страх от скок в цените на тока

Наскоро в чешката енергетика избухна бомба със закъснител – един от магнатите във въгледобива, милиардерът Павел Тукач, обяви, че ще закрие три от големите въглищни електроцентрали с общ производствен капацитет от 2400 мегавата, които произвеждат 10% от електроенергията в Чехия.

Сертифицирането на емисиите е скъпо

„Става дума за комерсиално решение“, подчерта Тукач, допълвайки, че основната причина за закриването са допълнителни разходи, създавани от емисионни сертификати по линия на ЕС: „Производството на електроенергия от въглища е много изгодно, разходите ни са по-ниски от тези на ядрените централи, които изразходват много средства за сигурност.Това, което създава по-големи разходи и загуби, е сертифицирането на емисиите, а целта му е именно тази – да бъде спрян въгледобивът“, заяви милиардерът.

„Икономическата ситуация в традиционната енергетика е много неблагоприятна за всички производители на електроенергия, които използват местните кафяви въглища“, каза на свой ред Ева Марикова, говорителка на холдинга на Тукач. „Изгледите за пазарните цени на тока и на емисионните сертификати за следващата, а и за по-следващите години, предвещават значителен спад в икономиката и заплаха от трайни загуби.“

Държавата обаче може да противодейства: като разпореди продължаване на експлоатацията на въглищните централи, ако установи, че без тях не може да се справя. В този случай обаче държавата ще трябва да плати обезщетения на централите за претърпените загуби – за целта вероятно ще са нужни стотици милиони евро годишно.

По данни на медиите, холдингът на Тукач е претърпял миналата година чиста загуба в размер на около 87 милиона евро. Като разходите за производство на мегаватчас са се увеличили предимно поради енергийните сертификати – в момента производствената цена на един мегаватчас е между 85 и 90 евро, от които 82 евро струва сертификатът – тоест, без него електроенергията би била съвсем евтина.

Подем и разруха

Добивът на кафяви въглища в Северна Бохемия ще бъде прекратен почти изцяло до 2030 година, само една от мините ще функционира до 2033 година.

А именно добивът на „черното злато“, както наричат въглищата в Чехия, в продължение на два века бе основата на изключителния индустриален подем в Северна Бохемия. Същевременно обаче минодобивът съсипа някогашния красив и романтичен пейзаж със световноизвестни курорти като Теплице или Карлови Вари.

Заради огромните мини за добив на кафяви въглища, простиращи се на стотици квадратни километри, бяха пожертвани и огромен брой населени места, включително историческия град Мост със стотици готически сгради и други забележителности.

На местата на кратерите от рудодобива ще се появят езера

Емисиите от въглищните централи, химическите фабрики и другите индустриални предприятия съсипаха през 1970-те и 1980-те години и голяма част от горите в региона. „Жителите на Усти над Лабем, където тогава замърсяването на въздуха бе най-голямото в цяла Чехия, получиха дори извънредно обезщетение, наричано с мрачен хумор „такса смърт“. „То трябваше да компенсира хората за това, че живеят с няколко години по-малко, отколкото средно в Чехия“, казва за ДВ историкът Ян Гриза от университета в Усти над Лабем, метрополията на Северна Бохемия.

Според него екологичната ситуация се е подобрила чак десет години след падането на комунизма – когато модерните технологии значително намалиха вредните емисии от химическите фабрики и въглищните централи, а и въгледобивът стана по-съобразен с изискванията за защита на околната среда. След края на въгледобива на местата на някогашните кратери предстои да бъдат създадени езера.

И добивът на каменни въглища ще спре

В друга част на Чехия, в Северна Моравия и Силезия около град Острава, в момента се слага край на подземния добив на каменни въглища. И то след цели 250 години. Тези въглища бяха превърнали региона на Острава, където живеят пет милиона души, в център на тежкото машиностроене и металообработването.

Последната мина там ще бъде затворена в края на януари 2026 година, но засипването на шахтите вече е започнало. Експертите смятат, че от 1770 година насам в региона са били добити 1,7 милиарда тона каменни въглища. Геолозите обаче смятат, че както там, така и в други части на Чехия, под земята лежат още около два милиарда тона каменни въглища.

Краят на „въглищната ера“ застига Чехия неподготвена от енергийна гледна точка. Страната, която е една от най-големите износителки на електроенергия в ЕС, е експортирала миналата година 6,4 тераватчаса ток. Заради прекратяването на въгледобива и бавното строителство на нови ядрени реактори след 2030 година на Чехия ще ѝ е се наложи да внася ток.

Новите блокове на АЕЦ „Дуковани“ с мощност над 2200 мегавата, които би трябвало да покрият 40 процента от загубите след края на въгледобива, ще могат да влязат в експлоатация едва след 2036 година. Според Евростат чешките цени на тока и сега са едни от най-високите в ЕС. Затова краят на „въглищната ера“ в Чехия не поражда сред хората радост, а по-скоро е повод за загриженост.