България отива на избори окаляна и омърлушена. Уж заслужава много повече, но пак се оказа, че не може много повече. Сякаш това е кармата ѝ още от 1990 г. – винаги когато направи решителна крачка напред, следва озъртане и връщане назад. Сякаш е обречена на бавно и мъчително израстване, малко над хоризонта на оцеляването.
Обратими ли са постиженията на сглобката
Вече малцина ще си спомнят, че това най-трудно и компромисно управление в новата ни демократична история все пак постигна много само за 9 месеца: постави ясно страната на евроатлантическата орбита, извърши конституционни реформи, скъса решително с енергийната зависимост от Русия във всички направления – газ, петрол, ядрено гориво, придвижи я до прага на Шенген и еврозоната. И вместо това наследство да бъде надградено и завършено окончателно, под заплаха е постигнатото да стане обратимо.
Защото при промяна в геополитическата конюнктура не е напълно сигурно дали няма да има и някаква промяна в българската външнополитическа ориентация. Защото съдебната реформа може да остане само на хартия, ако новите органи на съдебната власт отново бъдат овладени кадрово, за да се възпроизведат старите зависимости. Защото регулаторните, антикорупционни и контролни органи могат да бъдат избрани отново от безотговорни парламентарни мнозинства, зад които се крие „дълбоката държава“. Защото сухопътният Шенген и еврозоната се отдалечават на хоризонта.
Какви бяха залозите за ротацията
Най-важният въпрос сега е, кой е виновен да отидем на избори. Ще съжителстват противоположни версии, всяка със своя обяснителна сила. Но независимо от убедителността им, валидността на всяка ще си остане повече или по-малко затворена пред собствения твърд електорат. По-важно е да се опитаме да си отговорим на въпроса можеше ли изобщо и на каква цена това управление да продължи.
За ПП-ДБ управлението можеше да продължи, ако след промените в Конституцията бъде приет и новия Закон за съдебната власт и особено ако изборите за новите висши органи на съдебната власт, както и регулаторните органи, бъдат конституирани без доминиращи политически влияния върху тях. В противен случай цялата реформа щеше да остане само на хартия и положението да остане същото. Затова те настояваха за подписване на споразумение с ясен график за законодателни промени и механизъм за кадрови назначения. Иначе щяха да се превърнат в Реформаторски блок-2.
За ГЕРБ управлението можеше да продължи, ако продължаването на промените гарантира неприкосновеността на неговия лидер и завърши прелегитимацията му не само като евроатлантик, но и като водач на демократична антикорупционна формация. А това минава само през съвместно управление с политическия представител на т.нар. градска демократична десница.
Къде са гаранциите за сигурността на Борисов и Пеевски
За ДПС, което формално бе част само от евроатлантическото парламентарно мнозинство, но чрез съпредседателя си Делян Пеевски има силно влияние във всички власти, залогът бе гарантиране на сигурност и изпиране на клеймото „Магнитски“. И за Борисов, и за Пеевски обаче твърди гаранции за сигурност може да има само през гарантирано влияние върху съдебните органи, МВР и ключови регулатори.
ПП-ДБ се опита да изключи ДПС от уравнението за кадровите назначения, за да гарантира чрез споделена отговорност само с ГЕРБ за тях, че новите състави на органите на съдебната власт и регулаторите няма да бъдат овладени от старото статукво. Борисов обаче изглежда не можа да получи по-големи гаранции за себе си и други съпартийци и съратници от тези, които би му осигурил, а и наложил, Пеевски. Така най-прекият отговор на въпроса, кой е виновен да отидем на избори е очевиден – Пеевски.
Победата в първото полувреме и загуба на мача
Оттам нататък се разигра тактическа маневра на преговори. Борисов се скри зад дамски преговорен екип, но според собствените му признания е водил свои отделни разговори с лидери от ПП-ДБ и сам е вземал всички окончателни решения за партията си. С форсираното внасяне от Мария Габриел на състав на правителство, от което 11 души се оттеглиха, и при неубедителните обяснения на този ход от дамския преговорен екип изглеждаше, че ПП-ДБ са в силна позиция и резултатът е 1:0 за тях. Изглеждаше, че мачът бързо ще приключи, но съпредседателят на ПП Асен Василев нарече Габриел „най-красивото лице на мафията“, което върна Борисов в играта, сваляйки я на персонално ниво. С полуизвинение към Габриел, Василев продължи с натиска, като обяви за приключили шансовете за първия мандат.
Въпреки това ПП-ДБ продължаваха да смятат, че са в силна позиция да вземат повече министерски кресла през второто полувреме. С което паднаха в капана на Борисов, който винаги твърдеше, че споразумението е готово и няма проблем да го подпише, а спорът е само за министерски постове. И след като по време на преговорите се кри зад кулисите, във вторник разказа „от кухнята“ какви имена е добавял и зачерквал с химикал, какви хора са предлагали от ПП-ДБ за вътрешен министър, кой бивш премиер и какви чужди министри му звънели да му оказват натиск. Така ПП-ДБ падна в класическия капан при спечелено първо полувреме да се отворят в защита и във второто полувреме да загубят мача. Защото подробностите за министерски постове може да са по-убедителни за широката публика от това, че Борисов не иска да подпише споразумението.
Ще има ли още от същото
В битката на интерпретациите „лакоми са за власт“ срещу „не могат да се откъснат от зависимостите си“ все по-трудно ще се намира отговор на въпроса, можеше ли изобщо това управление да продължи или беше обречено. Можеше ли да се постигат по-бавно и по-малки победи по пътя към нормална държава с независими и ефективни институции или при един муден и половинчат подход ПП-ДБ щеше да се стопи като присъдружното на Борисов и Пеевски СДС. Вероятно историята ще даде този отговор. А сега въпросът е може ли изобщо тази история да продължи. Дали и как ПП-ДБ и ГЕРБ ще могат отново да са партньори в управлението след изборите и какво ще казват на избирателите си в предизборната кампания.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.