Kleta majka BALGARIQ и чуждите пари | Новини и анализи от България | DW | 27.01.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Kleta majka BALGARIQ и чуждите пари

Голяма е вероятността някой да е взимал някога пари отнякъде. Защото грантове има много. Да, и проектните пари си имат недостатъци. Но по-добре ли ще е да ги няма? Коментар на проф. Ивайло Дичев.

Джордж Сорос на посещение в българско училище през 2007

Джордж Сорос на посещение в българско училище през 2007

Сред димките, които подменят публичния дебат, с особена мощ се отличава темата за грантовете. Политологията бе обогатена с термини като "соросоид" и "рубладжия", а демистификаторите излязоха с върховно откритие - те направиха така, че новата координатна система да даде на късо, показвайки, че например рубладжията е бивш соросоид.

Станишев и Сорос. Снимка от 2007 година.

Станишев и Сорос. Снимка от 2007 година.

Медийната лудост се подклажда от това, че грантове днес има много. Голяма е вероятността да се окаже, че някакъв неочакван човек в някакъв момент от живота си е взел пари отнякъде (например Станишев - стипендиант на "Отворено общество", или Радев – с някаква американска стипендия…). Вярно, че поради цивилизационни причини филантропията е повече западен феномен, но с развитието на демокрацията в България грантове започват да дават и наши меценати. Скоро например присъствах на яростен спор между бивши приятели около това, че Андрей Райчев взел да финансира със скромни суми нов изследователски институт. Вълна от възмущение във Фейсбук предизвика разкритието, че про-руското издание "а-Specto" е финансирано от фондация "Урманов", свързана с офшорна фирма. Гняв разбуждат дори грантовете, раздавани от български институции - като "Фонд научни изследвания", които биват посрещани с псувни, подозрения, та дори съдебни процеси. Да не стигаме до европроектите.

Медийни истерии

Най-често бойците против грантовете се позовават на идеологическия суверенитет на клетата майка България, станала жертва на тъмни външни интереси, които подкупват местни политтехнолози. Българската публика вече десетилетия е подложена на параноично възпитание и лесно вярва, че всичките външни сили се ръководят от единен център, който има някакви специални замисли по отношение на България. Сериозна роля играеха външните пари през 1990-те години, когато държавата беше руина и интелигенцията трябваше да проси, за да преживява. Ефектът им беше положителен в някои аспекти и разочароващ в други; и все пак добре, че ги имаше. Днес обаче проектните пари са несъизмеримо по-малко от онези, които се взимат за дейности тук, в България. Спомнете си само "пакетите", раздавани на близки до властта медии за изборите.

Защо парите, инвестирани в журналистика от български бизнесмени (Пеевски или Донев - примери от двата края на спектъра), се зловидят на анализаторите по-малко, отколкото парите на "Америка за България", заела мястото на отдавна изтеглилия се от страната Сорос? Няма съмнение, че тук медийните истерии се подхранват от естествената човешка завист: дават на тях, не на мен. Е да, но нали и бизнесмените дават по свое усмотрение? Ако се замислим, ще видим, че проектната култура генерира повече завист от класовата. По една проста причина: грантът е нещо, което всички бихме могли да спечелим. И аз можех, но не успях - тази мъка е далеч по-мощен генератор на омрази, на подозрения, на конспиративни теории... Какво точно дава бизнесменът - това не знаем. Дейността му е невидима, за това по-малко ни дразни.

Проблемът с проектната култура обаче не е само психологически. Тя се появи – отначало в първия и третия, накрая във втория свят – за да компенсира неспособността на националната държава да се справи с бурното развитие на обществата. Дейности, които преди се направляваха отгоре и централизирано, днес са прехвърлени върху автономни групи, които наместо да разчитат на доживотна заплата и началническо благоволение, се състезават с проекти. Къде би отишла европейската култура без грантове? Как да се стимулират учените да не чакат на заплати цял живот, а да работят повече, ако не с грантове? И т.н. и т.н.

Русия се опитва да обърне това историческо развитие, слагайки под тежък контрол този сектор. Тя обаче е една доста по-голяма страна от България, и то с крайно авторитарни традиции. Хайде да не се сравняваме нито с тях, нито със Саудитска Арабия. На всеки писък на анти-грантаджиите аз противопоставям въпроса: ще намерете ли у нас пари за тази дейност? Стипендиите за ромски деца в гимназията били лошо измислени, ами добре, ще основете ли фондация, която да подкрепя интеграцията по по-разумен начин? Или само ще разгаряте националната завист, белким се докопате до властта?

Ивайло Дичев

Ивайло Дичев

И тук има недостатъци, но...

Срещу проектната култура могат да се отправят много интелектуални критики. Има нещо мошеническо в нея, нещо непоследователно – често нещата се правят само за да се отчетат (затова и ние в Източна Европа сме по-добри от Африка например – имаме школовката на комунистическите петилетни панове). Проектите създават несигурност, превръщат част от интелигенцията в прекариат. Но представете си само едно обратно централизиране на дейностите, които сега са приватизирани чрез системата на грантовете – самите дейци на сектора първи ще се разбунтуват. Ще бъдете ли щастливи, ако цялото управление на дадена сфера отново попадне в едни ръце? Цялата култура – в ръцете на Рашидов, цялото образование – връцете на Кунева?

Лично аз не бих гледал назад. Бих търсил повече прозрачност в проектната сфера: откъде са парите, кой ги дава, защо ги дава? И повече справедливост: какви са условията, защо е избран този, а не онзи, какви са резултатите? Вярно, че говорим за частни пари, но и магазините са частни, а пък имаме право да осъдим собственика, ако не ни разреши да пазаруваме по някаква приумица, нали?