Катерина Христова: напред в Холивуд с България в душата

Как се представяте в българска среда? В германска? В американска?

Катерина Христова: Катерина или Кате - така се представям на всички езици и във всякаква среда. Това не се променя, не се адаптира. Аз съм биобългарка - родителите ми са българи, геогерманка - родена съм в Германия, етноевропейка - нося европейските ценности в мен, и космополит - готова съм да прекося света.

Как се озовахте в Германия?

Катерина Христова: Родителите ми поемат по емигрантския път по време на голямата криза в България (бел. ред. в края на 1990-те). Пристигат в Германия, признават им висшето образование и намират добра работа. Още тогава баща ми говори немски, майка ми го учи на място. Две години по-късно се появявам и аз - в Мюнхен. Била съм на 5 години, когато баща ми получава покана за работа в Хага, Нидерландия, която не може да откаже, както се шегуваме по-късно. Така нашето тричленно семейство се премества и аз се оказвам в напълно нова среда, непознати деца и чужд език.

Как научавате български?

Катерина Христова: Вкъщи с моите родители винаги сме говорили на български. Отраснала съм с "Буба лази", "Зайченцето бяло", с българските приказки за златната ябълка и Хитър Петър, с Дунавското хоро и неравноделния такт. В допълнение съм посещавала и българското неделно училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Лайден, а след като се преместихме отново в Германия (аз бях на 13 години) продължих в училище "Пайсий Хилендарски" в Мюнхен. Там завърших 8-ми клас, имам отлично свидетелство за всяка една учебна година.

Как чувствате "българското", какво значение има то за Вас?

Катерина Христова: За мен вечна ще е връзката с моите корени и български род, със семейството, което посещавам всяка година и откъдето попивам българската култура. Обичам летните горещини в прашна София, таратора на баба, нотите и плочите, оперните записи, пианото на прабаба ми, цигулката на прадядо ми. 

Колко често сте в България? Какво Ви привлича там най-много?

Катерина Христова: Поне веднъж годишно. На първо място е времето, прекарано със семейството, роднините, приятелите. Обичам да се разхождам из София, обичам природата и вкусните манджи.

Каква е наследената музикантска нишка?

Катерина Христова: Прапрабаба ми Гизела Вит е била оперна певица. Нейната дъщеря Надежда Христова  завършва пиано в Софийската Консерватория и в предвоенна София е преподавател по пиано. Синът на Надежда (едно от четирите ѝ деца) Никола Христов, моят дядо, е инженер по професия, но носи музиката в себе си. С моя дядо са първите ми домашни дуети на флейта, имаме една незабравима изява пред публика в Лайден. Той подреди невероятна оперна фонотека вкъщи, съхранил е нотните текстове на безброй произведения, през годините е натрупал богата колекция от плочи със записи на класическа музика. Когато съм в София, потъвам в света на класическата музика.

При баба и дядо основно място заема пианото на прапрабаба ми Гизела. То поема своето пътешествие от Пеща, бившата Австро-Унгария, където тя е родена и пристига в София. Преживява Втората световна война, като моят дядо Никола, тогава още дете, и баба му, както и пианото единствено оцеляват от цялото семейство след бомбардировките на София през 1944 година. Пианото поема към Сливен, където израства моят дядо. Впоследствие се връща в София - с товароподемен кран "влетява" в апартамента в Младост на осмия етаж. Няма да се учудя, ако някога "преплува" и океана и се окаже в Лос Анджелис, за да продължи своето пътешествие.

Откога се занимавате с музика?

Катерина Христова: Първите ми спомени и снимки са от детската група за ранно музикално обучение в Мюнхен, където с други дребосъци на около две години играехме с музикални триъгълници, ксилофони, барабанчета, дървени пръчки, т. нар. Орф инструменти. След това опознах блокфлейтата, преминах на флейта и продължавайки обучението по флейта, около 10-годишна започнах уроци по пиано.

Учила сте във Великобритания и САЩ? Какво определи избора Ви?

Катерина Христова: Целя да получа най-доброто образование на всеки етап от моето развитие. Кралската Консерватория в Бирмингам предлага една от най-добрите програми за обучение по композиране. А пък за Южнокалифорнийския университет и Холивуд ме запали известният холивудски композитор Кристофър Янг, с когото се запознах на летен курс в Мадрид.

Как преценявате досегашните си професионални изяви?

Катерина Христова: Имала съм множество възможности да работя с високопрофесионални оркестри и композитори, като например да записвам своя композиция в Уорнър Брадърс с музиканти на световно ниво. Надявам се големите успехи тепърва да предстоят, но в същото време си давам сметка, че пътят към Оскарите е стръмен и трънлив.

Имате доста награди. Разкажете за тях. Коя от тях е най-важната за Вас?

Катерина Христова: Нямам любима награда. Всяка награда ми дава обратна връзка, че публиката и критиката ценят моята музика. Чест за мен е да бъда Композитор на годината 2025 на European Classical Music Awards в категорията Senior 22+. Отделно голям успех имаше краткият филм Stark's Redemption - той спечели Absolute First Prize на Golden Prestige International Music Competition.

Пречи ли Ви българският Ви произход или по-скоро Ви помага?

Катерина Христова: Помага ми винаги, защото ми дава нови перспективи и различен ъгъл на наблюдение на живота и стабилна основа да комбинирам влиянието на различните култури, до които имам допир. Например използвах игривостта на неравноделния такт в една от моите композиции - Maleficent, която беше много успешна и наградена на различни международни конкурси.                      

Имате ли проекти с български колеги?

Катерина Христова: Участвах в запис с Кристофър Янг в БНР за филма The Piper, имах една седмица стаж във Four for Music, научих изключително много в едноседмичен частен семинар на тема "Българска класическа музика" при Ростислав Йовчев.  

Какви са плановете Ви занапред? За какво мечтаете?

Катерина Христова: Да напиша още много филмова музика, да участвам в създаването на качествени филми с висока стойност, да издам албум, вдъхновен от преплитането на културите.

***

Вижте и тази галерия от нашия архив: