Какво трябва да знаем за клитора

Колко е голям клиторът? Къде точно се намира? Как е устроен? Ако не можете да отговорите, не сте единствените. Дори за много лекари тези въпроси и до днес са изненадващо трудни. Но защо?

Основните органи на женската полова система дълго време са били значително по-слабо проучени в медицината в сравнение с мъжките.

Мъжкият еквивалент на клитора е пенисът - и двата органа имат един и същ ембрионален произход, еректират при възбуда и играят централна роля в изпитването на удоволствие. Информацията за големината и структурата на пениса обаче е далеч по-достъпна, включително в учебниците по биология.

3D анатомия разкрива неподозирана информация за клитора

Ново 3D проучване от Нидерландия попълва част от празнините в знанията за клитора. Научен екип, ръководен от Ю Йънг Ли от Медицинския център към Амстердамския университет, е изследвал за целта две донорски тела, дарени за нуждите на медицината, с помощта на специална рентгенова техника: синхротронно лъчение - форма на образна диагностика с изключително висока резолюция. Тя позволява да се правят снимки, достигащи до най-малките детайли. Конвенционалните методи като ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) могат да покажат грубите структури, но не и най-фините нервни окончания.

На снимките за първи път се вижда колко сложна всъщност е нервната система на клитора. Изследователите успяват да проследят триизмерно хода на дорзалния клиторален нерв, най-важния сензорен нерв на клитора, от таза до главичката на клитора. В нея няколко дебели нервни ствола се разклоняват като дърво, а някои от тях са с дебелина до 0,7 милиметра. Противно на по-ранните предположения, нервите не изтъняват, а се разклоняват още повече. Освен това изображенията показват, че нервните разклонения достигат и до кожната гънка, която обгръща и защитава главичката на клитора, както и до срамната кост.

В продължение на десетилетия клиторът е бил свеждан само до видимата му главичка, а всъщност по-голямата част от органа се намира вътре в тялото. Това е систематично описано едва в края на 1990-те и началото на 2000-те години. Централна роля е изиграла австралийската уроложка Хелън О'Конъл. С помощта на изследвания с ЯМР тя за първи път успява да докаже, че клиторът е голям и сложен орган, който може да достигне обща дължина от осем до дванадесет сантиметра. Видимата главичка е само външната част на структура, която се простира под срамната кост, обгражда входа на влагалището и се състои от еректилни тела, които при възбуда се пълнят с кръв. Към този момент подробни изображения на пениса са съществували вече от десетилетия.

Изследванията помагат при раждания и операции

"Точното познаване на анатомията може да предотврати увреждания на нервите при операции в областта на вулвата", обяснява Ю Йънг Ли. Тя и екипът ѝ подчертават, че резултатите от изследванията им могат да са полезни особено при операции в областта на вулвата, при раждания, при операции за промяна на пола и при реконструктивни операции след генитално обрязване.

Манди Манглер, главен лекар по гинекология и акушерство в Берлин, е възхитена от новите изображения. Според нея това е ключов момент - както по отношение на операциите в областта на вулвата и сексуалната медицина, така и относно грижите след генитални травми. В медицинското образование клиторът почти не се споменава, казва тя. Последствията: лекарите оперират в областта на вулвата, без да познават точно хода на нервите. На по-късен етап болки, нарушения на чувствителността или сексуални проблеми често не се свързват с операции или раждания.

Манглер прави пряко сравнение с медицината, която се занимава със здравето на мъжете. "Виждам на работното ми място колко усилия се полагат, за да се запазят нервите при операции на пениса", казва тя. "В тази област има много изследвания, провеждат се много обучения. Но никой не се интересува от клитора."

За нея това е голяма несправедливост и класически пример за разликата в здравеопазването между половете: медицинските стандарти, които за мъжете са нещо естествено, липсват при жените - не поради злонамереност, а поради историческо пренебрегване. 

Не е само клиторът

Фактът, че основни органи на женското тяло дълго време са били подценявани, се потвърждава и в други области. Наскоро бяха публикувани резултати от ново проучване относно яйчниците, от които става ясно, че една тъкан, наречена Rete ovarii, която в миналото е била счетена за незначима и е премахната от учебниците, може да играе роля в хормоналния баланс. Освен това тя може да се окаже важна за ембрионалното развитие на яйчниците, а очевидно има и връзка с образуването на кисти. Основната нишка е ясна: женската анатомия често е била третирана като второстепенна от медицинска гледна точка.

Лий иска това да се промени. Тя би искала да разбере още много неща за клитора, защото проучването на нейния екип все още не дава отговори на всички въпроси. Например как структурата и функцията на клитора се променят през живота - в пубертета, бременността, менопаузата или по време на менструалния цикъл.