1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Бездомници живеят на палатки в Сао Пауло
Снимка: Andre Penner/AP/picture alliance

Какво се случи с моята Бразилия

30 октомври 2022

Това ли е моята Бразилия? С онази човешка топлота и жизнерадост, които са така близки на сърцето ми? Страната, в която намерих любовта на живота си, и която е моя втора родина, пише Астрид Пранге в емоционален коментар.

https://p.dw.com/p/4Iqmj

Задавам си този въпрос, защото Бразилия се е променила. Президентът Жаир Болсонаро е на власт от четири години. И вече четири години страната показва една своя тревожна страна, което не е никак радостно.

Милиони хора гласуваха тогава, а и сега - на първия тур на изборите, за човек, който никога не е крил човеконенавистните си възгледи.И който произнася, без да се замисля, изречения като: „Голямата грешка на военната диктатура в Бразилия беше, че изтезаваше, вместо да убива" или "Синовете ми не са застрашени да станат гейове или да имат чернокожа приятелка, защото са добре възпитани".

Другата Бразилия

Болсонаро нарича коронавируса “просто малко грипче" и коментира броя на жертвите от пандемията по този начин: "Е, какво от това? Съжалявам, но какво да направя? Второто ми име означава месия, но не мога да върша чудеса!". Това показва пълна липса на съпричастие и пълна безотговорност, защото пандемията отне живота на повече от 600 000 души в Бразилия.

Привърженици на президента Жаир Болсонаро
Привърженици на президента Жаир БолсонароСнимка: REUTERS

 Но независимо от резултата от изборите в неделя (30.10), проучванията показват, че населението на Бразилия не се състои само от хора, които се идентифицират с ценностите и политиката на този самопровъзгласил се патриот.

Тъжно е колко много от моите бразилски приятели се чувстват, сякаш през последните четири години са попаднали в ада.

Почти всички те са загубили роднини по време на пандемията от Ковид-19. А децата им са емигрирали, защото в момента не виждат бъдеще за себе си в Бразилия.

Мнозина са изтощени от човешките трагедии, политическите манипулации и растящата бедност. Искат да върнат надеждата и нормалните човешки взаимоотношения. Искат да се сложи край на очернянето и обидите срещу политическите опоненти и да се намали потокът от фалшиви новини.

Искат и да спре инфилтрирането и дискредитирането на демократичните институции. А идеализирането на бразилската военна диктатура (1964-1989) от най-високо ниво да приключи - заедно с редовните намеци за възможно завръщане на генералите.

Борба за демократични права

Когато емигрирах в Бразилия през 1989 г., милиони хора излязоха по улиците, за да искат свободни избори. И постигнаха целта си. На 15 ноември 1989 г. в Бразилия се проведоха първите демократични избори след военната диктатура.

Астрид Пранге Де Оливейра
Астрид Пранге Де ОливейраСнимка: DW/P. Böll

Подобно на много бразилци и аз понякога се притеснявам за тази страна и имам чувството, че се отдалечавам от втората си родина. Страхувам се за "моята" Бразилия.

Но през последните четири години много бразилци отново демонстрираха подкрепата си за запазването на демократичните права и институции - въпреки голямата враждебност от страна на властите.

Възхищавам се на тяхната упоритост, на това, че страдат, но не се огъват. Ето такава е "моята" Бразилия. Тя все още съществува, дори и след четирите години управление на Болсонаро.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Владимир Путин и Николай Малинов

Срам ме е заради такива "русофили" в България

Александър Андреев
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ

Към началната страница