Как Ливан се върна в 19-и век

Ливан е не само в политическа, но и в безпрецедентна икономическа криза. Според Световната банка тя е "една от най-тежките в света от средата на 19-ти век насам". От края на 2019-а година ливанската валута е загубила около 90 процента от стойността си. И ако преди кризата от 2019-а 150 000 ливански лири са били равни на 100 щатски долара, то днес за същата сума могат да се получат едва 1,50 долара.

Повечето магазини, аптеки и други доставчици на услуги вече продават само в щатски долари. "Много ливанци разчитат на паричните преводи от роднини в чужбина - благодарение на тях имат известен достъп до щатския долар", казва политоложката Лина Хатиб. За останалите, които са без достъп до твърда валута, това означава драматична загуба на покупателна способност. "Кризата създаде голяма пропаст в Ливан между тези, които имат достъп до щатски долари и тези, които нямат", обобщава Хатиб.

Ливан се е превърнал в държава, в която доминира плащането в брай. Банковият сектор е парализиран, а самата страна е на ръба на банкрута. Кой носи отговорността за това?

Корупция и лошо управление

"Политическите лидери на Ливан, които са част от корумпираната политическа система, са основните отговорни за тази огромна икономическа криза. Системата е позволила на тези хора да крадат пари от държавата", казва Лина Хатиб. Дългогодишният ръководител на Централната банка Риад Саламех например е разследван в няколко европейски държави за корупция и пране на пари.

"Много политици са успели да изнесат парите си в чужбина. Така че те не са засегнати от кризата. Точно обратното - някои от тях дори са се възползвали от нея", коментира Хатиб. "Много от тях принадлежат не само към политическия, но и към икономическия елит. И когато стойността на долара се повиши спрямо ливанската лира, печелят повече, щом имат достъп до долари."

Според нея и терористичната групировка Хизбула е успяла да се възползва от кризата. Тя участва в контрабандата на стоки между Ливан и Сирия като основен посредник по границите на страната. Може също така да внася евтини стоки от Иран и да ги продава без да плаща мито, посочва още Хатиб.

По данни на ООН около три четвърти от населението на страната в момента е засегнато от бедност. Правото на храна е сериозно застрашено в обществото като цяло. Според проучване на "Хюман райтс уоч" от началото на 2022-а година в над една четвърт от домакинствата се е налагало на възрастен да пропуска хранене, тъй като парите за целта не достигат.

Има ли риск за социалния мир?

Политологът Хусеин Ал Мала се безпокои, че икономическата криза ще задълбочи още повече бедността и неравенството и ще се стигне до социални вълнения. "Опасявам се, че те са неизбежни." Той обяснява, че средствата за инфраструктура намаляват, обществените услуги като здравеопазване, образование и транспорт могат да се влошат още повече. Освен това все повече квалифицирани кадри напускат Ливан.

Лина Хатиб от своя страна критикува международната общност, че косвено е дала възможност на политическия елит в Ливан да се задържи на власт в продължение на години предоставяйки помощ без настояване за реформи. Междувременно Международният валутен фонд (МВФ) изиска реформи като условие за предоставянето на заем. "От 2019-а година политическият елит на Ливан отхвърля намесата на МВФ, защото не приема тези условия", коментира Хатиб.

Краткосрочната помощ вече не стига

В момента съдействието от чужбина е концентрирано върху подпомагането на неправителствените организации. Според Хатиб това е добре, но в дългосрочен план не е достатъчно. "Това, което наистина трябва да се направи, е международната общност да настоява за реформи в допълнение към краткосрочните мерки." Освен това Европа и САЩ охотно приемат ливански политици, малцина са включени в санкционните списъци, посочва експертката. "Това косвено им предоставя легитимност в страната."

"Държавата просто отсъства", описва ситуацията на обикновените хора автомеханикът Махмуд Сидауи. Той се оплаква, че хората вече почти не ремонтират колите си. "Сами се грижим за себе си."