1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как Европа внезапно заприлича на България

28 май 2024

Човек би могъл да помисли, че големите европейски партии гледат ставащото в България и си взимат (лош) пример от тях. Факт е, че напоследък поведение и стратегии все повече си приличат. Коментар на Александър Детев.

https://p.dw.com/p/4gMzu
Български и европейски флаг
Доверието към Европа остава по-високо от това към българските депутатиСнимка: picture-alliance/dpa

Кампанията за евроизборите в България остава в сянката на поредните парламентарни, въпреки че според данните от последния Евробарометър 45% от българите имат доверие в Европарламента и едва 13% в националния. Ниският интерес към евровота е озадачаващ, особено предвид факта, че в последно време европейските партии все повече заприличват на българските по поведение и стратегия. 

Стабилност на всяка цена

Да вземем например Европейската народна партия (ЕНП), която отново ще състави най-голямата група в следващия Европарламент. Нейната основна мантра е запазването на стабилността на всяка цена, подобно послание има най-големият ѝ партньор в България - ГЕРБ. Запазването на тази “стабилност” е и причината, поради която нейни представители не изключват взаимодействия с крайната десница след вота на 9 юни.

Чуват се и неофициални подмятания по коридорите в Брюксел, че решение за задълбочаване на партньорството между ЕНП и Партията на европейските консерватори и реформисти (ЕКР) вече е взето, а резултатите от изборите просто ще определят до каква степен. Лидер на ЕКР е италианската премиерка Джорджа Мелони, чиито крайни позиции и неофашистки бекграунд по принцип би следвало да са по-скоро несъвместими с ЕНП. В нея членува и полската “Право и справедливост” (ПиС), която неведнъж е карала косите на Урсула фон дер Лайен и Жан-Клод Юнкер (и двамата излъчени от ЕНП) да настръхват  от популистките и на моменти антиевропейски политики на ПиС.

Но важното е да има стабилност, както би казал Бойко Борисов, който също се е съюзявал с членове на ЕКР - и по-конкретно с ВМРО. И като споменахме Борисов, неговата честа промяна на мнения явно също е черта, която напоследък в ЕНП ценят много. Християндемократите рязко променят позициите си, както обича да прави и бившият български премиер. От един от архитектите на Зелената сделка, ЕНП внезапно се превърна в неин критик. От защитник на човешките права и предоставянето на убежище на хора, бягащи от войни, конфликти и бедност, днес партията все повече подкрепя затягането на миграционната политика и задържането на мигрантите в периферията на Европа. 

Застой сред социалистите

Социалдемократите от Прогресивен алианс на социалистите и демократите (ПАСД) според социолозите вероятно ще запазят позициите си в ЕП. Основният проблем при тях по-скоро е застоят, който не им позволява да заемат водеща роля в Европа. Той, разбира се, е несравним със застоя, в който е изпаднала Българската социалистическа партия (БСП), на която вече ѝ е трудно да играе каквато и да е роля в националната политика. Но все пак, за разлика от ръководството на БСП, повечето членове на ПАСД знаят каква е разликата между агресор и жертва и какви са приликите между Хитлер и Сталин.

Губещите от АЛДЕ

Сега да погледнем към големите губещи европейски семейства според социолозите: на първо място са либералите от Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), които вероятно ще имат далеч по-слабо представителство в ЕП след 9 юни, като за момента не е ясно дали ще успеят да останат третата по численост група или ще отстъпят пред ЕКР. Техният бивш председател Ги Верхофстат (2009-2019) беше един от най-силните проевропейски гласове в Брюксел и яростен защитник на общите принципи и ценности. Техният настоящ съпредседател Илхан Кючюк е представител на партия, чийто лидер е санкциониран за корупция от най-близките партньори на ЕС - САЩ и Великобритания. Да, познахте - за Делян Пеевски става въпрос. 

Зелените още търсят своя баланс

Другият голям губещ вероятно ще са Зелените, които могат да останат дори с половината от настоящите си 72 евродепутати. За тях се оказва трудно в днешните сложни времена да намерят баланс между политиките от генезиса им и актуалните предизвикателства, както и между желаното и постижимото. Също като българското “Зелено движение” обаче, много зелени партии в Европа така и не приеха кредото за стабилност на всяка цена. И си плащат цената за това. 

Националисти и евроскептици във възход

Няма как да пропуснем националистите и евроскептиците, които вероятно ще спечелят най-много нови места в следващия ЕП. Техният добър резултат може обаче да не доведе до някаква качествена промяна в политиките на Общността, защото партиите, отстояващи съответните позиции, така и не могат да се съберат в едно хомогенно семейство.

Александър Детев
Александър ДетевСнимка: Privat

“Идентичност и демокрация”, начело с Националния съюз на Марин Льо Пен, наскоро изхвърли “Алтернатива за Германия” от редиците си заради изказвания на водача на тяхната листа, които омаловажават престъпленията на нацистка Германия, и заради разкритията, че негов сътрудник е шпионирал в полза на Китай. Да обобщим: омаловажаване на престъпленията на тоталитарен режим и сътрудничество с тоталитарна държава. Знаете ли какво стана впоследствие? “Възраждане” ги покани да създадат обща политическа група в следващия ЕП. Откриването на прилики и разлики оставям на вас. 

Защо интересът е нисък

И така - българските избиратели малко се интересуват от европейските избори, въпреки че в момента голяма част от политическите процеси на Стария континент напомнят за тези в страната. Или може би точно заради това. Поне ставаме още по-единни в многообразието. 

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

***

Вижте и тази анкета на ДВ сред млади избиратели в България:

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата