Как да повярваме на Русия, че не стои зад саботажа на ″Северен поток″? | Новини и анализи от Европа | DW | 29.09.2022

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Как да повярваме на Русия, че не стои зад саботажа на "Северен поток"?

В мрежата се разпространяват всевъзможни заговорнически теории за причината за течовете по тръбопровода "Северен поток". Едно е ясно: полза от тези течове може да има единствено и само Москва, коментира Миодраг Сорич.

Кремъл отхвърля възмутено всички обвинения и твърди, че Русия нямала нищо общо със саботажа на газопровода по дъното на Балтийско море. Но и Владимир Путин по същия начин повтаря, че Русия не била започвала войната в Украйна. Или че неговата страна не поразявала цивилни цели в Украйна.

Редакцията препоръчва

За Путин обвиненията, че Русия използва енергията като оръжие, също са "политически мотивирани брътвежи". А преди нападението над Украйна той и външният му министър Лавров ни убеждаваха, че всяко твърдение в тази посока било злонамерена спекулация. Тези дни те твърдят, че на псевдореферендумите в Източна Украйна всички били гласували за присъединяването на тези райони към Русия. Списъкът с лъжите може да бъде продължен.

И когато сега руското правителство отхвърля всякаква отговорност за "инцидентите" в Балтийско море, кой ли ще му повярва? То отдавна загуби всякаква достоверност. Останаха му само страхът от загубата на властта, перспективата да загуби войната срещу Украйна и да бъде подведено под отговорност за извършените престъпления. Страх, който се крие зад истеричните крясъци и невъздържани заплахи по адрес на Запада. Ако Русия е убедена в победата си над цивилизования свят, тогава защо тя е загубила самообладанието си?

На бойното поле нещата не се развиват така, както очакваше Москва. Точно обратното: една малка, в сравнение с тази на Русия, но високо мотивирана армия изнася в момента лекция на руския военен апарат. А целят свят, включително Китай, наблюдава случващото се. Дори и само с това Путин нанесе трайни поражения на авторитета на Русия: щом като украинските войници превъзхождат руските военни, какво да кажем например за един Китай, за една Турция и за много други държави? Дългогодишният стремеж на Путин поне във военно отношение да се мери със САЩ, се изпари във въздуха над Източна Украйна.

Кой би могъл да има полза от това?

Седмици ще са необходими да се изяснят обстоятелствата около извършения саботаж на тръбите по дъното на Балтийско море, а дотогава можем само да спекулираме за причините. Но да видим кой би имал полза от такъв акт. Със сигурност не и Европа. Нито пък САЩ, защото с нападението на Путин срещу Украйна беше постигната целта на американците: руската агресия превърна газопровода "Северен поток-2" от ябълка на раздора в ненужна купчина боклук от стомана на дъното на морето.

В същото време Европа прави всичко възможно да намали зависимостта си от руските доставки на суровини от Русия - най-добре до нула. А след първоначалните трудности тези усилия сега започват да дават резултат. Вярно е, че европейците ще трябва да платят за това висока цена, което ще се отрази неблагоприятно на тяхното благосъстояние. Но те ще го преглътнат.

Русия не произвежда нищо годно за пазара

Още по-зле обаче изглеждат нещата за Москва. Русия живее от продажбата на суровини - основно за Европа. От какво точно ще живеят руснаците, ако Западът вече не иска руски петрол, газ, злато, никел и т.н. - дори и те да са по-евтини от предлаганите на световния пазар? Русия не произвежда нищо, което би могла да продава в чужбина. Правителството на Путин демонстрира вече 20 години, че не е в състояние да модернизира руската икономика.

Миодраг Сорич

Миодраг Сорич

След тази зима се очертават много мрачни икономически перспективи пред Русия, защото Европа вече ще си набавя нужните количества (втечнен) газ от САЩ, Норвегия, Катар и други държави. Петрол има достатъчно в Северна Африка и много арабски държави. А за обявената от Москва преориентация към азиатските пазари ще са нужни десетилетия. Човек не трябва да е непременно пророк, за да се сети, че и тази цел на руското ръководство е фата моргана.

Изнудването като изход

Какво ѝ остава тогава на Москва? Да се опитва да изнудва Запада. Сега Русия изглежда е повредила собствените си тръбопроводи - тези на "Газпром". Посланието към Европа гласи: Следващият път могат да пострадат и тръбите от Норвегия за Полша или тези от Африка за Италия. Руските подводници могат да ударят навсякъде!

Но Западът няма да се поддаде на този шантаж. А НАТО не е беззащитно. Нуждата да се защитава критичната инфраструктура е само още едно основание западните държави да повишат драстично бюджетите си за отбрана. Включително и за да могат техните бойни кораби и подводници да демонстрират засилено присъствие в Балтийско море, в северната част на Атлантическия океан и в Черно море. 

***
Разгледайте и тази фотогалерия:

Подобно съдържание