"Исках свобода": как млад украинец бяга от Крим

Когато Артем е на пет години, семейството му се мести от Запорожие в Севастопол - по-близо до морето, а две години по-късно Русия анексира Крим. "Попитах родителите си какво става, а те ми казаха, че скоро тук ще бъде Русия. А какво е Русия? - попитах отново", спомня си младежът събитията от 2014 година.

След анексирането на Крим хората там започнаха да живеят по-бедно, споделя Артем. Поради международните санкции известни компании и марки напускат полуострова, а на тяхно място идват много руснаци от континента, които се отнасят към местните като към хора "второ качество", допълва младежът.

Започва и преследването на всичко украинско, продължава разказа си той. "През 2015-а, когато бях на осем години, в час по музика извиках през прозореца "Слава на Украйна!". Заведоха ме при психолог и ми казаха, че това е много лошо, че така са викали нацистите, когато са убивали деца в Донбас през 1945 година. Още тогава разбрах, че това е глупост ", спомня си Артем.

Репресии в Крим

Артем нарича началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година "Деня, в който животът ми се преобърна". В училище съучениците му се разделят на поддръжници и противници на действията на Русия , а учителите се опитват да избягват темата за т.нар. "специална военна операция“ на Кремъл.

Доведеният баща на Артем подкрепя Украйна и коментира войната в социалните мрежи. През 2023 година той е заподозрян, че е участвал във взривяване на кола в Севастопол, завършило със смъртта на високопоставен военен, но доказателства не са намерени. След година и половина 50-годишният мъж изчезва.

По-късно момчето разбира, че колата на доведения му баща е спряна от пътната полиция, той е откаран в болница за алкохолна проба, а когато се връща при колата, в багажника ѝ изведнъж са се появили чували с амониева селитра и други съставки за производство на взривни вещества. Мъжът е обвинен в тероризъм и осъден на 12 години затвор.

"Има три причини, поради които затварят хора в Крим: така се разправят с неудобните, които подкрепят Украйна, освен това изпълняват плана и получават допълнителни нашивки, и не на последно място - сплашват оставалите. Бързо разбрах, че може да съм следващият", разказва Артем пред ДВ.

Повиквателна за армията и бягство в Украйна

Тийнейджърът започва да мисли за бягство, но роднините му го разубеждават, тъй като смятат, че това е опасно. А и самият Артем не знае дали ще го пуснат да пресече границата.

Но през септември 2025 година, няколко месеца след като навършва пълнолетие, младежът е повикан да се яви пред медицинска комисия, която го признава за годен за военна служба - макар че има бъбречно заболяване. "Казаха ми: Ти дойде с мотоциклет, нали? Значи си годен."

Следващата стъпка било получаването на повиквателна за срочна служба и това кара Артем да започне по-активно да търси начини да напусне Крим. Звъни безуспешно в украинското консулство в Беларус , както и в различни неправителствени организации. В крайна сметка успява да се свърже с доброволците от организацията "Рубикус", които подготвят прехвърлянето му в Украйна.

В Украйна влиза от Беларус, докъдето пътува три дни с влак. Вече на украинска територия е поет от доброволци, които му осигуряват храна, дават му украинска SIM карта и го настаняват във временен разпределителен център във Волинска област. Оттам заминава за Киев - на цели 3000 км от Севастопол.

Артем обръща внимание на информационната изолация на жителите на Крим, които често не знаят нищо за възможностите за напускане на окупирания от руснаците полуостров, нито за ситуацията в Украйна. "Мислех, че Украйна е много бедна страна, а когато се преместих, се оказа, че тук хората живеят по-добре, отколкото в Русия." Той уверява, че нищо от това, което медиите в Украйна пишат за Крим, а то не е малко, не стига до рускоезичното население на полуострова, тъй като тази информация липсва в социалните мрежи. Сред изключенията, от които той самият се е възползвал, Артем посочва Радио Свобода и Дойче веле.

Момчето се оплаква и от понякога безразличното отношение в украинските дипломатически представителства в чужбина към хората от окупираните територии, както и от трудностите при издаването на "бял паспорт" - документа за връщане в Украйна. Освен това Артем смята, че украинската държава не прави достатъчно, за да подпомогне започването на нов живот в Украйна. "За да получиш идентификационен код, е нужна адресна регистрация. Тя обаче не се прехвърля от Крим. И понеже нямаше къде да се регистрирам, попитах какво да правя, а те ми отговориха, че не знаят. На въпроса къде да се оплача, ми казаха да се жалвам на Путин", разказва момчето.

"Русия прави повече за хората от Крим и това е ужасно"

От 25 декември 2025 година в Украйна е в сила постановление на Министерския съвет, което донякъде улеснява издаването на лични документи и паспорти за жителите на окупираните територии. По-конкретно, ако човек има само украинско удостоверение за раждане или "документи", издадени от окупационната администрация, както е в случая с Артем, неговата самоличност може да бъде потвърдена дистанционно, чрез видеоконференция. Артем нарича това "първа стъпка", но уверява, че продължава да има още много препятствия.

Междувременно към него са се обърнали за помощ 25 души, които също искат да напуснат окупираната територия, двама от които вече са успели да заминат. "Това е много противоречива мисъл, но Русия прави повече от Украйна за хората от Крим . Това е ужасно, не бива да бъде така", възмущава се младежът.

"Русия се справя добре с промиването на мозъците"

Артем мечтае да завърши висше образование, да стане журналист, да пътува из Европа. Иска да свърже бъдещето си с Украйна.

По неговите думи, милитаризацията на обществото на анексирания от Руската федерация полуостров се засилва. В училищата от ранна възраст призовават за присъединяване към военно-патриотичното движение "Юнармия". Вместо да спортуват, учениците се обучават да хвърлят макети на гранати или да разглобяват автомати, проявите на "патриотизъм" се насърчават с даването на допълнителни възможности за постъпване в университет.

Както студентите, така и по-възрастните биват агитирани да подписват договори с руската армия. "Не знам какво очаква следващото поколение, защото Русия се справя много добре с промиването на мозъците."

Въпреки критиките към украинските власти и трудното ежедневие на хората, подложени на постоянен руски обстрел и чести прекъсвания на електрозахранването, Артем нарича решението си да замине за Украйна най-доброто в живота си. "По-добре да съм без ток и вода, отколкото под руско управление . Защото за мен най-голямата ценност в живота е свободата. В Украйна имам тази свобода", казва пред ДВ 18-годишинят Артем Звенигородски.