Интерконекторът с Гърция: първата тръба на България, по която не тече руски газ | Новини и анализи от България | DW | 01.10.2022

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Интерконекторът с Гърция: първата тръба на България, по която не тече руски газ

След пускането в експлоатация на интерконектора с Гърция България вече получава газ от Азербайджан. Първият ефект от това е очакваното поевтиняване на природния газ. Следващият може да се прояви на изборите тази неделя.

Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен: Днес започва нова ера за България и Югоизточна Европа

Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен: "Днес започва нова ера за България и Югоизточна Европа"

Президентът Георги Първанов договори през 2008 г. доставките на газ от Азербайджан за България, 14 години по-късно президентът Румен Радев “пусна” тръбата, по която от 1 октомври азерското синьо гориво ще се получава в пълен обем. Капацитетът ѝ е 3 млрд. куб. метра - колкото годишната консумация на България, а след изграждането на компресорна станция ще достигне 5,5 милиарда кубика.

Близо 1,57 млрд. кубически метра - половината от настоящия капацитет на газовата връзка - са резервирани с 25-годишен договор за газ от Азербайджан, от които 1 милиард получава българският обществен доставчик “Булгаргаз”, малко над 200 милиона кубика е за гръцкия оператор DEPA, италианската енергийна компания Edison и по-малки количества за азербайджанската Socar. Освен тях и американската Linden Energy, която притежава 50% в “Овергаз”, е запазила 10% от договореното количество. Свободният капацитет ще се предлага на две европейски борси.

Предисторията

Редакцията препоръчва

Това е първата газова тръба в България, която не е обвързана с руско синьо гориво. За газовата връзка се заговори през 2009 г., когато през януари Русия спря за две седмици газа през Украйна без предварително предупреждение. Тогава беше подписан меморандум за разбирателство по проекта, през 2011 г. бе създадено съвместното българо-гръцко дружество ICGB, като първоначалните намерения бяха работите да приключат до края на 2014 г.

Но финансиране беше осигурено по-късно - общо 240 млн. евро, една трета от които бяха предоставени безвъзмездно от ЕС. През 2019 г. започна същинското строителство, което така и не приключи до април 2020 г. Крайният срок беше преместен още два пъти, за да тръгне най-сетне днес газът. Предишното правителство ускори работата по тръбата, а четвъртият служебен кабинет на президента Радев издаде последните две необходими разрешителни - акт 15 и акт 16, за да бъде пусната газовата връзка в търговска експлоатация. 151 км от дългия 182 км газопровод са в България, останалите в Гърция.

Така връзка, чието начало бе положено в края на управлението на Тройната коалиция, премина през етап на реализация, проточил се през десетилетието на правителствата на Бойко Борисов и няколко краткотрайни, намери бърз завършек при последните два кабинета. След като бъде готов и терминалът за втечнен природен газ край Александруполис с очакван краен срок 1 януари 2024 г., България може изцяло да загърби руския газ.

Приоритет за ЕС, промяна за Балканите

Церемонията по откриване на интерконектора, обявен за приоритет на ЕС, стана повод за енергийна, но и друга дипломация. В словото си президентът Румен Радев подчерта, че проектът променя енергийната карта на Европа, говори за солидарността и съвместните проекти в региона, но и напомни за твърде дългото чакане на България и Хърватия за прием в Шенген - “11 години след като сме покрили критериите за членство”. Самият Радев разговаря преди това с премиера на Румъния Николае Чука за свързаността между двете държави, в т.ч. третия мост на Дунав, за който беше подписан меморандум през септември.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, също гост на събитието, отбеляза, че връзката е енергиен мост и има геополитически измерения: “Става въпрос за газова мрежа, на която може да се разчита. Тя свързва не само държави, но и партньори, които споделят еднакви евроатлантически ценности”.

Президентите на България и Азербайджан Румен Радев и Илхам Алиев по време на церемонията в София

Президентите на България и Азербайджан Румен Радев и Илхам Алиев по време на церемонията в София

Пускането на интерконектора е от особено значение за България, след като през април “Газпром” прекрати едностранно доставките по дългосрочния договор, но и за ЕС, поставил си за цел да се откъсне от руската газова зависимост до 2030 г. заради войната на Путин в Украйна. “Днес започва нова ера за България и Югоизточна Европа. България обикновено получаваше 80% от газа си от Русия, но това беше преди Русия да започне една ужасяваща война срещу Украйна и енергийна война срещу Европа. Този газопровод променя ситуацията и за България, и за енергийната сигурност в Европа. Този проект означава свобода от зависимостта от руски газ”, заяви в София председателката на Европейската комисия (EК) Урсула фон дер Лайен. Според нея Европа има всички шансове да се освободи от тази зависимост и “това е въпрос на политическа воля”. А президентът на Азербайджан Илхам Алиев заяви, че до 2027 г. страната му има готовност да удвои транзита на природен газ за Европа.

Природният газ ще поевтинее

Емилия Милчева

Емилия Милчева

Ден по-рано Алиев получи от Радев предложение от междусистемните газови оператори на България, Румъния, Унгария и Словакия, които предлагат да транзитират допълнителни 5 млрд. кубически метра газ годишно от Азербайджан за ЕС по меморандума, подписан между ЕК и Азербайджан. Основната цел е да не се чака инвестирането на значителни средства в Южния газов коридор, а да се използват интегрираните мрежи на тези четири държави. Според експерта от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров става въпрос за т.нар. проект “Истринг” (Eastring) за създаване на инфраструктура за природен газ, през която да се доставя газ от Каспийския басейн, Ирак, Иран, Източното Средиземноморие. Меморандум за разбирателство за проекта беше подписан през 2016 г., но инвестиции за развитието му така и не са направени.  

Първият ефект от пускането на интерконектора за България е очакваното поевтиняване на природния газ за октомври с над 30%. Следващият ще се прояви на изборите на 2 октомври.

* Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Подобно съдържание