In memoriam Жан Бодриар

През 1996 г., когато американският физик Алън Сокъл пародира езика и метафориката на модерната хуманитаристика и социология, Жан Бодриар беше сред първите, които отговориха на удара. Американският учен причисли Бодриар, заедно с Франсоа Лиотар, Жил Делюз и Жак Дерида, към особения род “френски интелектуалци”, които уж преливали от пусто в празно.

Че атаката дойде от СЩ, не беше случайно. Защото Бодриар, френските деконструктивисти и неоструктуралисти пожънаха най-големите си успехи в края на 70-те години именно в северно-американските университети, а не в родната им Франция, където трудно придобиха официално признание. За разлика от повечето си именити колеги Жан Бодриар не беше поканен да завежда катедра и много повече от други френски интелектуалци той си остана трън в очите на противниците си.

Роден през 1929 г. в Ремс, Жан Бодриар започва кариерата си по-скоро скромно: като учител по немски език и преводач на Петер Вайс и Бертолт Брехт. Едва през 60-те години се насочва към социологията, защитава дисертация и става асистент в университета в Нантер. Две години по-късно, точно когато започват студентските бунтове, прави големия си пробив със “Системата на предметите” – труд, който заедно с редица други произведения и статии в печата му обезнпечава международно признание.

“Системата на предметите” е задълбочаване, продължение и теоретизация на критиката на идеологията, започната през 50-те години с “Митовете на делника” от Роланд Барт. Бодриар подлага света на предметите – от дървената лъжица до хладилника – на нов прочит, който синтезира и нахвърля постигнатото в трудовете на Фердинанд де Сосюр, Маркс и Фрайд. Ни повече, ни по-малко. Бодриар е един вид Шерлок Холмс в супермаркета на процъфтяващото консумативно общество. Чрез неговата потребителска и разменна стойност, чрез стоково-фетишсткия му характер Бодриар тълкува енциклопедията на предметите като автономна и кохерентна система от знаци.

В светлината на “Критика на политическата икономия на знака”, както гласи заглавието на труда му от 1972 г., предметите вече не стоят в символична или пък конкретна връзка с хората, те са “чисти знаци”: английското кожено кресло, пепелникът, молитвеният ориенталски килим не съществуват като предмети за употреба, те се консумират главно в идеалното си знаково измерение. Консумира се представата за британското удобство, за екзотичния източен сувенир, а не съответния обект. Консуматорството, заключава Бодриар, е “абсолютно идеалистична практика”.

Така той проправя път за още по-радикални тези – тези за “реалността на реалното”, за “симулакрума” и театрално-показния характер на западните общества. Според Бодриар ние живеем в “хиперреалност”, в тотална, ако не и тоталитарна комуникационна индустрия, в която моделът на старите символни ориентири като “левица” или “десница” е вече отживял. “Войната край Персийския залив, пише Бодриар през 1991 г., е всъщност виртуален спектакъл, наречен чиста война. Реалността на войната е изместена от симулациите на американските части и кадрите по СиЕнЕн”. По подобен начин разглежда и атентатите на 11 септември 2001 – според модела на своята т.н. “негативна афирмация”.