1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
В иранските затвори има голям брой жени - политически затворници
Снимка: Privat

"Имаше изтезания само за жени": как оцелях в иранския затвор

Соня Дийн
30 октомври 2022

Жените в Ислямската република са хора "второ качество", казва Монирех Барадаран, която е била 9 години в ирански затвор. За кошмарите, които е преживяла там, и за сегашното протестно движение в Иран тя разказва пред ДВ.

https://p.dw.com/p/4IqfI

ДВ: Г-жо Барадаран, какво преживяхте в затвора в Иран?

Монирех Барадаран: 1981 г. беше най-лошото време в Иран - беше истински кошмар. Бях изтезавана. Станах свидетел как измъчват и други хора - вършеха го рутинно и крайно брутално. Имаше изтезания, бичуване, закачаха ни да висим с часове, или пък трябваше да седя дълго с вързани зад гърба ми ръце. Беше много, много лошо. Имаше и психически тормоз: пълна изолация и липса на движение в продължение на седмици и месеци. Или лишаване от сън. Имаше и масови екзекуции.

Авторката и правозащитничка Монирех Барадаран
Авторката и правозащитничка Монирех БарадаранСнимка: Ashkan Norouzkhani

Брат ми бе екзекутиран там и бяхме принудени да слушаме залповете от куршумите. Само за около четири месеца в Иран са били застреляни 4000 души, а може би и повече – стана ясно от сведения на "Амнести интернешънъл". Затова днешните масови задържания на хора са така ужасяващи. Отново ме притеснява, че има толкова много затворници в различни затвори, а също и в "Евин". Това пробужда моите кошмари отново.

ДВ: Звучи много брутално. Имаше ли и сексуално насилие?

Монирех Барадаран: Сексуални посегателства имаше, но не и непременно изнасилвания. Аз самата не съм ставала свидетел на  подобно престъпление. Да, имаше отделни случаи, чувахме за тях, знаехме ги, но не е имало систематични изнасилвания, каквито са вършени по време на диктатурите в Аржентина или Чили. Затова пък имаше насилия и изтезания.

ДВ: Какво беше отношението към жените като цяло?

Жените в Ислямската република са хора „второ качество“. Това означава, че не струваш толкова, колкото един мъж. Но по отношение на изтезанията и екзекуциите сте равни. Идеологията в Иран е такава, че гледа на жените, които оказват съпротива на властта, като на деца, които трябва да се превъзпитават. Процесът на превъзпитание за жените беше и по-лош. Имаше изтезания само за жени. Онези, които се съпротивляваха, бяха подлагани на пълна изолация от света в карцер. Нямахме право да гледаме, да чуваме, да се виждаме с никого в продължение на седмици и месеци. И през всичкото това време трябваше да сме седнали. Беше кошмарно. Това беше техният начин да ни превъзпитат.

ДВ: До какви травми доведе това? Колко време Ви трябваше, за да се преборите с емоционалните последици?

Монирех Барадаран: Много мои приятелки после посещаваха терапевт. Като си спомням за онези времена, си мисля, че онова, което ни помогна да оцелеем, беше нашата солидарност. Преживях три месеца в карцер. Но усещането за общност и за солидарност ни помогна извънредно много. Все пак аз се промених, междувременно станах друг човек, особено след като написах книгата си.

Страховитият затвор
Страховитият затвор "Евин" в ТехеранСнимка: WANA NEWS AGENCY/REUTERS

ДВ: Казахте, че се страхувате от това, че толкова много жени влизат в затворите сега. Смятате ли, че тях ги очакват същите неща, каквито вие описвате?

Монирех Барадаран: Понякога се опасявам, че ще стане именно така. Тези затворници са заложници на Ислямската република. Надявам се, че поне няма да извършват масови екзекуции, както през 1980-те години. Чудя се, ако нещата продължават така, дали това мрачно време няма да се повтори. Но съм обнадеждена, защото времената все пак са се променили. Въпреки това се страхувам, защото помня какво съм преживяла. Изцяло подкрепям протестното движение в Иран. Хората не очакват промени в законодателството, те се борят сами - свалят хиджабите си и танцуват. Това винаги е било една мечта и сега тя се осъществява. Това е специалното в това движение, което ми дава огромна надежда.

Сцени от последните протести в Иран през октомври
Сцени от последните протести в Иран през октомвриСнимка: UGC

ДВ: А ако хората отново бъдат масово вкарвани в затворите, какви могат да са последствията?

Монирех Барадаран: Може да се стигне до ескалация. Досега протестиращите бяха мирни и не употребяваха насилие. Но ако гневът се увеличи, може и да се стигне до проливане на кръв. От друга страна, движението може и да изчезне постепенно, с течение на времето. Ето защо моята молба към германските власти е следната: ако има натиск отвън, иранското правителство няма да може да направи онова, което направи по време на ексцесиите от насилие през 1980-те години.

От 1991 г. Барадаран живее в Германия. Тя е авторка, социоложка и активистка за правата на човека. Книгата ѝ "Събуждане от кошмара" разказва за деветте години, прекарани от нея зад решетките. Тя е преведена на много езици.

*****

Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ:

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Какво ли би станало, ако "Възраждане" дойде на власт?

Какво си позволява "Възраждане"?

Георги Лозанов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница