1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Карта на България със столицата София
Снимка: Fotolia/SlobodanD

ФАЦ: От този отговор на България зависят 6 милиарда евро

14 ноември 2022

Парите управляват света, пише добрият познавач на България Михаел Мартенс и пита каква е връзката между една функционираща правова държава и 6,27 милиарда евро? Отговорът, според него, се крие именно в България.

https://p.dw.com/p/4JUsw

В статия за „Франкфуртур Алгемайне Цайтунг“ Михаел Мартенс припомня гласовете на скептиците, които при приемането на България и Румъния в ЕС през 2007 година са предупреждавали, че в двете държави нивото на правовата държава е много далеч от европейските стандарти.

Повсеместна корупция и проблем с главния прокурор

Следващите години само показаха колко правдиви са били тези предупреждения, отбелязва авторът и допълва: „И двете държави бяха обхванати от корупция. Властващите се обогатяваха, а европейските милиони потъваха в джобовете на ловки играчи със субсидии, хора с правителствени постове или с правителствени контакти. Същевременно тези измамници нямаше защо да се боят от българското правосъдие, защото можеха да го купят“. В тази връзка Мартенс цитира и бившия германски посланик в София Харалд Киндерман, който изтъква като основен проблем протакането на съдебните процеси.

В предишно интервю пред ФАЦ юристът Киндерман казал, че богатите обвиняеми в България имат възможност да отлагат делата си до безкрай. Друг познавач на България – Волфганг Глезкер, считан ако не за „откривател“ на Бойко Борисов, то поне за човек, който е стимулирал и подкрепял неговата кариера, също предупреждавал, че обвиняеми с пари и връзки успяват да се отърват от правосъдие. Въпросният експерт подчертавал и друг основен проблем – липсата на служебен надзор и контрол над дейността на главния прокурор.

Мартенс пише в тази връзка: „Под мотото за независимост на правосъдието в крайна сметка се стигна дотам, че главният прокурор не трябва да се отчита пред никого. От това произтече едно зло, от което България страда и до днес: политиците просто си назначаваха удобни главни прокурори, които на свой ред се стараеха да няма сериозни разследвания и дела срещу избрания елит. Вместо това се ловяха дребни риби. А понеже главният прокурор не се отчита никому, никой и не би могъл да го обвини в системно бездействие по важните случаи“.

ЕС познава този проблем отдавна

Според автора този проблем е известен отдавна и на Европейската комисия, която редовно го споменава в своите доклади – например този от 2020 година, където е било подчертано, че всички прокурори в България са подчинени на главния прокурор, който от своя страна обаче не е подчинен никому. Заключението на Мартенс гласи: На една решаваща позиция българското правосъдие не функционира и се превръща във фарс.

Според него обаче тъкмо сега - 15 години след присъединяването на България към ЕС – има възможност нещо да се промени наистина. Защото България очаква да получи от ЕС 6,27 милиарда евро в рамките на т.нар. План за възстановяване и устойчивост. Парите са много за най-бедната страна в Общността, подчертава авторът. Но изплащането е свързано с определени условия – парите ще потекат едва след като България приеме пакет от 22 закона, включително и един за ограничаване на властта на главния прокурор, който ще допуска и възможността да му се търси отговорност при очевидна злоупотреба с пълномощия. Така  най-сетне би имало връзка между изпълнението на спешно необходимите реформаторски закони и отпускането на европейските пари.

Какво е необходимо

Но за да се промени позицията на главния прокурор, е необходимо в парламента да има мнозинство от две трети, което би означавало, че ще са нужни и гласовете на ГЕРБ, макар да има съмнения доколко те искат съществена съдебна реформа. Та нали главният прокурор Гешев е смятан за техен човек, отбелязва Мартенс и пита: „Но коя партия би се решила да отхвърли реформите, от които зависи сериозната европейска помощ за България?“.

Авторът описва дилемата, пред която са изправени противниците на реформите, по следния начин: „Ако се съгласят с реформите, ще се сложи край на безнаказаността. Ако не се съгласят – европейските пари няма да дойдат“. Но как би могла да обясни една партия на избирателите си, че е против реформите? Така може да се окаже, че България скоро ще се сдобие с по-добра съдебна система. За 6,3 милиарда евро, заключава Михаел Мартенс.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Урсула фон дер Лайен и Володимир Зеленски в Киев

ЕС може да направи още много за Украйна

Роман Гончаренко
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница