Eто къде е ключът към тези избори | Новини и анализи от България | DW | 23.03.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Eто къде е ключът към тези избори

Те яздят на кон, подават ръка за целуване, скалъпват доктрини на база „буркан кисели краставици”. Говорят за миналото и се обвиняват в лъжи, защото ако трябваше да говорят за бъдещето, не биха могли да кажат нищо ново.

Коментар на Полина Паунова:

Демокрацията ни е отнела много, като еманацията на въпросното “грабителство” е невъзможността на българските производители да изнасят своите кисели краставици в Русия. Иначе – тя е на кон, а после прегръща разплакан дядо; стиска букет рози в ръка (естествено червени) и обяснява как ще отвоюва държавата си и ще въздига българската икономика. Разбира се, за Корнелия Нинова става дума.

Той пък се изживява почти като рок звезда. Раздава картички с автографи, водачите на партийните му листи събират привържениците на ГЕРБ и им подаряват тениски, от които грее ликът на Борисов в генералска одежда, а зад него се мержелее трикольора. Партийни началници почтително му целуват ръка. Иначе бившият премиер сипе обещания за строителство, сигурност и богатство. А за да е по-убедително внушението, от време на време прибягва към изтъркания номер с 10-годишна давност, напомняйки колко добър полицай е бил. 

Те пък са в народни носии и кукерски костюми. Изграждат блокада на граничните пунктове с Турция, малко по-късно ще издигнат икони, ще подпалят гумите и ще обявят, че бранят България и Европа от нашественици. Нашествениците са български граждани с избирателни права. По-късно т.нар. Патриоти ще вдигнат блокадата, но ще се заканят, че и в деня на изборите пак ще бранят родината, защото Ердоган пристига да ни завладява. Подобна угроза се загнездва в любимото на народонаселението “турско робство” и убива всякакъв разговор. 

Гигантско шоу

Той пък е новият Апостол. Вярва в заветите на Левски, брани страната си от неоосманизма, загрижил се е за разделението и омразата в обществото. Но не казва дума нито за КТБ, нито за обръчите от фирми, нито за модела КОЙ. Кандидатите му пък твърдят, че никой не се вълнува от Делян Пеевски. Той, разбира се, е почетният председател на ДПС – Апостолът на нова в България, в която горните персонажи са възможни. В която Марешки ще строи апартаменти за бедните след като е напълнил резервоарите им с евтин бензин и е приспал сетивата им с успокоителни на половин цена. След това Реформаторският блок им пуска рап-парче, в което се пее за “баба и за дядо”. Всичко изглежда в добрите политчески традиции на България.

Предизборната кампания приключва. Краят й е белязан с концерти, рецитация на стихове, протести в името на българщината, родолюбиви писма, патетични описания на кандидатите. Всъщност, краят на тази предизборна кампания е като началото. В нея не се чу нищо. Видя се евтино скалъпено шоу, представяно от медиите (срещу гигантско заплащане) като впечатляващ спектакъл.

Сетивата на избирателите са притъпени от несъществени разговори за автобуси с избиратели от Турция, нищо че те винаги досега са гласували на български избори. Темите за спор за сведени до махленски свади. Обещанията за повече пари и благоденствие не са подплатени с разчети откъде ще дойдат тия финанси в иначе бедна България. Стрната не е поставена в контекста на Европа, у нас разговорът за Европейския съюз, който безспорно е в криза, присъства като фон на обещанията за консумация на еврофондове. Европа е посочена по-скоро като тема на външната политика, а не като едно цяло, от което сме част. 

Противопоставянията са емоционални, тематичните сблъсъци – краткотрайни, а изводите в медиите липсват. Избирателят е задължен да упражни своя вот не с ума си, защото не чува нито идеи, нито визии. Ето защо трябва да взима решенията си на база естрадни възгласи. Разговорът за България е сведен до максимално битово ниво. А разговорът за света - т.е. къде е България - изобщо липсва.
Битка на терена на миналото

Подобен политически подход ще доведе до логичното премерване на сили само между двете най-големи партии, които впрочем, най-много бягат от конкретика. Предизборните им програми са пълни с общи фрази и обли изречения. А конкуренцията между тях вече цял месец се разиграва в полето на миналото – от тоталитарния режим до последния кабинет на Борисов. Нито един задочен спор между БСП и ГЕРБ обаче не заяга бъдещето и не показва мястото на страната в него. Това е най-сигурното обещание, че и след 26 март промяна няма да има.

Bulgarien nationalistische Proteste

Погледът на мнозина - само към миналото

Може да се случи разместване на пластове, на министерски кресла или парламентарна аритметика. Но, осъзната и същностна промяна няма как да се случи в държава, в която основните политически субекти не виждат бъдещото, а единствената им конкуренция е на тема “лъжи”. В този ред на мисли думата “лъжа” е една от най-често използваните в предизборните срещи на БСП и ГЕРБ. Което е и ясна диагноза за случващото се. 

Затова изобщо не е важно кой от двамата – Борисов или Нинова, ще спечели предсрочния парламентарен вот. Важното е коя формация ще консолидира около себе си аритметично необходимите й гласове в парламента. Или в превод: правителство ще състави тази партия, която обещае най-много на националистите, нарекли се патриоти и на ДПС (нарекли се също патриоти) едновременно.

И тъй като именно това е залогът на изборите основните играчи ще яздят кон, ще подават ръка за целуване или ще конструират доктрини на база буркан кисели краставици. Ще правят това, ще говорят за миналото и ще се обвиняват взаимно в лъжи, защото ако трябва да говорят за бъдещето, не биха могли да обещаят нищо ново.