Eврото изпада в стрес на валутния пазар
10 май 2005
Подобни конфликти се заформят и в други “стари” страни-членки. Междувременно разширяването и интеграцията на общността продължава да се развива: в кра яна април ЕС взе решение за приемането на Румъния и България. На 2-ри май в лицето на Латвия, Малта и Кипър още три страни-членки на ЕС се присъединиха към валутнообменния механизъм две.
На валутните пазари неясният още резултат от френския референдум за европейската конституция де превърна във фактор обременяващ еврото. Съществуват опасения, че населението ще си изкара недоволството от икономическата политика на конституцията. Ако се стигне дотам, това би могло да предизвика криза в ръководството на общността и да се подхранят съмненията в дееспособността на европейския валутен съюз, смята Томас Майер - главен икономист на Дойче Банк, Лондон. По подобен начин гледат на ситуацията и анализаторите от Дрезднер Клайнворт Васерщайн: ако европейската интеграция се насочи към несигурно бъдеще, това би могло да накара инвеститорите да се откажат от дългосрочни ангажименти с еврото, пишат те.
Не по-малко щекотливо е политическото положение в Германия, както доказва актуалният дебат за капитализма. Безработицата и намаляващите доходи и социални помощи карат не един и двама граждани да изпитват съмнения по адрес на предимствата, предлагани от свободното движение на стоки, капитал и работна ръка. Опозицията се опитва да превърне това в свой политически коз. Шефката на ХДС Ангела Меркел обвинява правителството, че е преговаряло немарливо по източното разширяване на ЕС и по този начин е предизвикало притока на евтина работна ръка в Германия. Ето защо присъединителните договори с Румъния и България трябвало да бъдат коригирани. Междувременно нещастното сравнение, използвано от социалдемократическия председател Мюнтеферинг, сравнил капиталистите със скакалци, плаши инвеститорите. Това също обременява еврото.
Намаляваща покупателна сила, всеобща несигурност и политически караници за подобаващите отговори на глобализацията, източното разширяване и структурните слабости на евро-страните парализират икономическия живот. Отгоре на всичко покачването на цените на нефта е спирачка за световната икономика. Вследствие на всичко това индексът на индустрилано-търговските мениджъри в евро-пространството за пръв път от близо две години насам спадна отново под 50 пункта. По този начин индустрията на евро-пространството е на ръба на рецесията.
Така скорошно повишаване на основния лихвен процент при еврото не се очертава, а предимството на краткосрочните доларови лихви спрямо еврото през следващите месеци ще продължи да нараства. Защото американската емисионна банка предвид на увеличаващите се инфлационни рискове ще продължи да тласка своя основен лихвен процент нагоре. А този недостатък по отношение на лихвите също отслабва еврото и кара загрижеността заради високия дефицит в платежния баланс на САЩ да отстъпи на втори план. Последствието е, че еврото от началото на т.г намали стойността си с около 5 на сто. През последните няколко дни се колебаеше около 1 долар и 29 цента.
Независимо от изпитанието на стрес, на което е подложено еврото понастоящем, новите страни-членки на ЕС се стремят целенасочено към встъпване във валутния съюз. След Естония, Литва и Словения, участващи във Валутнообменния механизъм две още от месец юни м.г.,в началото на май към този режим на обменните курсове се присъединиха също Латвия, Малта и Кипър. Той предписва валутите на тези страни могат да се колебаят само на плюс-минус 15 % от средния курс на еврото. Ако това условие се изпълнява в продължение на 2 години, то един от Маастрихтските критерии за въвеждането на еврото е изпълнен.
България и Румъния също вече се подготвят за присъединяване към Валутнообменния механизъм две. България още през 1997 год. си самоналожи строгия валутен инструмент “валутен борд”. Оттогава обменният курс на лева е твърдо вързан към еврото. По този начин българската емисионна банка пренесе доверието в Европейската централна банка и стабилността на еврото върху лева. От друга страна, разбира се, страната се отказва по този начин от инструментариума на самостоятелната лихвена и валутна политика.