Дюнер, къривурст, пирожки: къде каква улична храна ядат

Възходът на къривурста в Германия започва на 4 септември 1949 година: берлинчанката Херта Хойвер забърква лютия сос с пикантни подправки, донесени в града от американските войници след войната. Хамбург също има подобни претенции, както и в Рурската област, но в Берлин не искат и да чуят за това.

Любимият на турците дюнер се състои от мариновано месо, нанизано на въртящ се шиш. Германците също много го харесват и даже твърдят, че възходът му започва именно от Федералната република. Наскоро Турция внесе в ЕС искане за признаване на дюнера за традиционен турски специалитет. Ако искът успее, някои дюнери вече няма да могат да се наричат така.

Неаполитанският пекар Рафаеле Еспозито е смятан за откривател на модерната пица. През 1889 година той създава в чест на кралица Маргарита Савойска пицата "Маргарита" - с домати, моцарела и босилек в цветовете на италианското знаме. Неаполитанската пица превзема света и през 2017 година дори е определена за нематериално културно наследство.

Пирогите са едно от националните ястия на Полша. Първоначално тестеното изделие с пълнеж е смятано за храна на бедняците, тъй като във всяка къща се намирали съответните съставки. Пирогите са разпространени и в други славянски страни, а плънката може да бъде много разнообразна: картофи, извара, гъби, сирене, зеле, месо или плодове.

Този специалитет не е много популярен извън Шотландия - местното национално блюдо хагис се състои от вътрешности: пълнено със сърце, дроб, бъбреци, брашно и булгур овче шкембе. Шотландците го ядат с голямо удоволствие, там то се продава на всяка крачка. Британският крал Чарлз Трети и съпругата му Камила също са почитатели на деликатеса.

В Уганда всеки може да си позволи да си купи ролекс. Но в случая на става дума за луксозните часовници, а за любима улична храна: омлет, завит в плоска питка. Ролексът отдавна има култов статут и се предлага и в най-скъпите хотели. Прибавят му и пресни зеленчуци, което го превръща в много питателна закуска.

Таамея е египетският вариант на фалафела. Но ако другаде в Близкия изток храната се приготвя от нахут, в Египет се използва сушен фасул, който му придава уникална текстура и вкус.

На хинди алу означава картоф, а тики е крокет. Т.е. алу тики са пикантни пържени картофени хапки, които се ядат с различни сосове: с кисело мляко, чътни или къри. Макар да е индийски специалитет, алу тики е много популярен и в Пакистан и Бангладеш.

Такояки не значи нищо повече от пържен октопод. За целта се използват миниоктоподи, с които се покриват топчета тесто, след което всичко това се пече в нещо като гофретник. Гарнитурата е от сушени водорасли. Извън Япония такояки не е много разпространено, не на последно място поради това, че в много региони по света октоподите изобщо не са евтини.

Тортилите тако се правят от пшенично или царевично брашно и могат да имат най-разнообразна плънка. Трябва обаче да се внимава: мексиканците обичат лютите сосове, затова към тако трябва да се подхожда предпазливо. Този мексикански специалитет се предлага навсякъде по света, но най-автентичен е в своята родина

Печените ларви и пържените скакалци не са за всекиго, но насекомите доставят много важни минерали и протеини, а и определено са по-здравословни от една пържола на скара. В Азия или Африка те отдавна са част от менюто, а от 2021 година могат да се продават и в ЕС. Брашното от щурци и бургерите с бръмбари са смятани за протеиновия източник на бъдещето.