De profundis | Начало | DW | 25.06.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

De profundis

Документален разказ, роман и радикална изповед - книгата на Пер Олоф Енквист "Друг живот" разказва за полета и крушението, за слабостта и силата на един човек, надмогнал смъртта чрез влечението си към литературата.

default

Един голям европейски романист разказва живота си. Това буди, разбира се, любопитство, но и скептичния въпрос дали Пер Олоф Енквист не е правил вече това по ненадминат начин в романи като “Напускането на музикантите” и “Библиотеката на капитан Немо”. Дали не предлага всъщност само по-слабо повторение на онова, което вече е разказвал?

Необичайна за една автобиография е гледната точка, от която писателят се връща към спомена, – гледната точка на непричастния наблюдател. Енквист говори за себе си в трето лице: неговият живот е “Друг живот”, както внушава заглавието на романа. Това предпазва автора както от суетата, така и от самообвиненията. Не го предпазва от автоцитатите, един от които може да се прочете още на корицата, непосредствено под заглавието: Човек винаги се надява на някакво чудо. Ако не се надява, просто не е човек. А той все пак е човек, в известна степен. Че този въпрос, заимстван от “Библиотеката на капитан Немо”, е не реторичен, а субстанциален за човека, който разказва историята на своя живот, доказва самата история. Тя е съставена от три части, наречени: Невинност, Ярко осветено място и В мрака.

Buchcover Per Olof Enquist Ein anderes Leben

"Друг живот", изд. Ханзер

Драматично кресчендо

Трите части на автобиографията се разгръщат като три динамични действия на драматична пиеса, която с бързо темпо се обръща в трагедия. Тук става дума за много повече от израстването на един надарен младеж; става дума за другата му история, чийто невероятен край обяснява и оправдава началото тъй безусловно, че разтърсен, читателят е готов да го прочете отново. Има книги, които уцелват същината от първия ред – “Друг живот” на Пер Олоф Енквист е точно от тях. Това е равносметката на един живот, който симптоматично възпроизвежда пробива в модерното време: непреодолимата власт на произхода и сапунения мехур на детството, волята за освобождение, успеха и срива, падението и възраждането.

От затънтена, архаично бедна, строго религиозна селска провинция в северна Швеция роденият през 1934 г. П.О. Енквист, намира пътя към големия свят: колкото се може по-далеч от кариерата, която му предначертава семейството. Става спортист, после – журналист, пише за атентатите на фракция “Червена армия” и кореспонденции за кървавата драма по време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г.; участва в политически акции с Енценсбегер и Грас в Берлин, бележи първите си литературни успехи като писател. Еманципацията от скования социално-духовен свят, в който израства, бързата кариера на публицист, автор и известна политическа фигура, последвалата световна слава – по странни пътища всичко това отвежда в някакъв момент до ръба на смъртта. Довежда до самоопустошение, достигнало най-ниската си точка в алкохолизъм, депресии, опити за самоубийство.

Schweden Schriftsteller Per Olov Enquist

Пер Олоф Енквист на Лайпцигския панаир на книгата, 2002 г.

След като всичко вървеше така добре, как беше възможно след това да стане тъй лошо? Самият въпрос вече загатва щастлив изход. Чудото, оповестено в началото, се случва – страстта към писането надделява над страстта към алкохола и връща автора към живота. С “Библиотеката на капитан Немо” започва втората му кариера на международно известен писател.

Воля за творчество

Славата си Енквист неслучайно дължи на романи, пиеси и филмови сценарии, които разглеждат проблематични моменти от живота на известни творци – от психо-драмите на Бертолт Брехт, Август Стриндберг и Кнут Хамсун до житейската трагедия на Селма Лагерльоф, в чието повествователно изкуство, отличено с Нобеловата награда за литература, Енквист съзира отчаяното усилие на авторката да скрие зад поетични семейни идилии мъчителния спомен за алкохолизма на бащата. Със същата остра наблюдателност писателят анализира в автобиографията си житейската травма и волята за творчество на П.О. Енквист. Разказва за полета и крушението на един човек, който смята, че добре познава себе си, който умее превъзходно да формулира изводите от своите самоанализи и в крайна сметка използва същата тази способност, за да изнамира нови и нови оправдания на гибелното си влечение към алкохола и смъртта.

Литературата, носеща спасение, влиза в двусмислената роля на един вид религия и нерелигиозен акт – с писането, чрез което като по чудо се освобождава от фаталната си зависимост, авторът надмогва не просто творческа криза, чрез него той резюмира предишния си живот, отстранява се от него, приключва го с лаконичното изречение: Така беше, така се случи, това е цялата история.

Не просто автобиография

Това е животът на Енквист. Само че начинът, по който авторът го описва, взривява параметрите на обичайната автобиография. Защото в центъра на тази е поставена тъмната страна на човека. А и защото автопортретът е поднесен във формата на роман – художествено убедителен, тъжен и комичен, безкомпромисен и в същото време невероятно поетичен. Формалната изтънченост на словото, превъзходната драматургия, съвършеното владеене на ритъма и фразата, тънко изплетената мрежа от лайтмотиви превръщат четенето на тази книга в естетическо преживяване. И по безспорен начин потвърждават една от догадките на героя за самия него, а именно че притежава абсолютен усет за прозата.

Selma Lagerlöf

Селма Лагерльоф /1858 - 1940/

Дискретност към лицата, които споменава, и съчувствие към героя, фигуриращ навсякъде като “той” и “Енквист”, отличават тази книга, която обединява в едно документален разказ, роман и радикална изповед. Може би е страдал и се е срамувал от себе си, докато я пише? Нищо такова, казва авторът. Изпитвал неимоверна радост от писането – срамът и страдението оставил окончателно в другия си живот. За “Друг живот” Пер Олоф Енквист е отличен с най-авторитетната шведска литературна награда – наградата “Август”, учредена в памет на Август Стриндберг.

Човек винаги се надява на някакво чудо – автоцитатът добива особен смисъл за историята на живота, който Енквист разказва. Чудодейната история за възкръсването на един човек, слязъл в царството на смъртта и възвърнал се в царството на живота. История за чудото, заложено в литературата, и докосващо ни чрез нея.

Per Olof Enquist: Ein anderes Leben. Aus dem Schwedischen von Wolfgang Butt. Hanser Verlag, München 2009. 542 S.

Автор: Бисерка Рачева/Редактор: Васил Шопов

Редакцията препоръчва