1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо в Дуисбург изселват принудително българи и румънци

Надин Михолек
20 декември 2022

Гонени от жилищата им и принуждавани да живеят на улицата или в строителни контейнери: властите в Дуисбург опразват цели сгради, населявани от роми, а те ги обвиняват в институционален расизъм.

https://p.dw.com/p/4LD1Y
Дуисбург, май 2022: засегнати наематели се борят за жилищата си
Дуисбург, май 2022: засегнати наематели се борят за жилищата сиСнимка: Solidarische Gesellschaft der Vielen

Семейството ѝ разполагало едва с 20 минути, за да събере вещите си, след което всички трябвало да напуснат апартамента. Когато 17-годишната Роксана се прибира от училище, нейните родители и шестимата ѝ братя и сестри вече са на улицата. Не знаели къде да отидат и дали няма да им се наложи да прекарат нощта навън.

Строителните власти на Дуисбург опразнили цялата сграда заради конструктивни дефекти на постройката. Семейството на Роксана звъняло панически на роднини и приятели в търсене на покрив. Техен чичо ги успокоил, че могат да останат при него в Берлин. Чак след 3 месеца семейството успяло да наеме друг апартамент в Дуисбург. През това време Роксана трябвало да прекрати обучението си за детска възпитателка. 

Изселването на румънци и българи е практика в Дуисбург

Подобни изселвания има все по-често в Дуисбург, след като работната група "Проблемни имоти" обследва жилищни сгради за конструктивни дефекти. Твърди се, че само през 2021 г. над 500 души са били засегнати от изселванията, казва Лена Визе от неправителствена организация, която оказва подкрепа на засегнатите. Повечето от изгонените хора са от Румъния и България, обикновено роми. Семейството на Роксана е емигрирало от Румъния.

Хората често остават на улицата и не знаят къде да отидат, разказва Визе. Повечето от местата за настаняване при спешни случаи са в покрайнините на града. Това затруднява децата да ходят на училище, а често приютите са неподходящи за семейства с няколко деца.

Институционален расизъм?

Расизмът затруднява намирането на жилище под наем. "Щом наемодателите разберат, че сме от Румъния, те не искат вече да ни дават апартамента под наем. Казват, че не си плащаме наема и че крадем", разказва Роксана. В Дортмунд също е имало опразване на сгради като тези в Дуисбург, но градът е предприел друг по-конструктивен подход към т.нар. проблемни имоти.

Властите в Дуисбург обаче настояват, че сериозните конструктивни проблеми изискват незабавни действия. Визе обвинява града в расизъм заради това, че преобладаващи сред изселените са предимно хора от Румъния и България, сред които и много роми. Независимата комисия за антициганизма, която проучва положението на синтите и ромите в Германия в периода 2019-2021 г., също говори за институционален расизъм.

Различни научни изследвания за Дуисбург също водят до подобен извод. Етнологът Макс Матер и социалният изследовател Йоахим Краус твърдят, че представители на градската администрация открито са заявявали, че целта е "да се направи атмосферата толкова неблагоприятна за засегнатите, че те да напуснат града". Местните власти категорично отхвърлят тези обвинения.

Ромите са принудени да напускат домовете си и другаде

Не само в Дуисбург ромите са засегнати от тази практика. Активистът Давид Парашчив живее в берлинския квартал Фридрихсхайн. Домът на семейството му, намиращ се в кафяво-сив жилищен блок, в който той е живял заедно с много други ромски семейства от Румъния, в момента е празен. Прозорците са изтръгнати, входовете са барикадирани с дървени дъски и надраскани с графити.

Всички обитатели на тази жилищна сграда в Берлин-Фридрихсхайн е трябвало да я напуснат
Всички обитатели на тази жилищна сграда в Берлин-Фридрихсхайн е трябвало да я напуснатСнимка: Alexander Rönisch

"Баща ми беше абсолютно ужасен", разказва мъжът. "Всичко в блока беше разрушено - опразваха стаите, изтръгваха прозорците, беше отвратително. Страхувахме се, че няма да си намерим лесно ново жилище."

Собствениците искали да се отърват от обитателите. Измисляли различни трикове, като смяна на банковите сметки, по които постъпвали наемите, за да накарат наемателите да изглеждат ненадеждни, писа преди време и вестник "Тагесцайтунг". Накрая наемателите получили известие, че трябва да напуснат. Сега Давид живее в друг квартал и пътува повече от час до мястото, на което се обучава професионално. 

Синтите също имат жилищни проблеми

Синтите живеят на територията на днешна Германия от повече от 500 години. Въпреки това хора от общността често живеят в лоши условия. Причината за това се корени в следвоенния период. Преследванията на синти и роми от нацистите дълго време не са признавани, а расизмът продължил и след 1945 година. Оцелелите от лагерите на смъртта синти загубили всичко от нацистите. След войната, вместо да получат помощ, те били изтласкани в гета в покрайнините на градовете.

Властите в Дуисбург не разрешават на Ясмин Метбах да се върне в жилището на баба ѝ, за да се грижи за нея
Властите в Дуисбург не разрешават на Ясмин Метбах да се върне в жилището на баба ѝ, за да се грижи за неяСнимка: privat

Семейството на Ясмин Метбах живее в строителни контейнери в Дуисбург. Момичето е притеснено: "Постоянно се страхуваме, израснали сме в страх. Вече сме били евакуирани два пъти за една нощ."

В Дуисбург съществува наредба, която не разрешава на синти да се нанасят в стари гета, а строителни контейнери вече също не се предоставят. Това означава, че щом децата пораснат и пожелаят да се изнесат от родния си дом, те трябва да се преместят за постоянно. После мястото гасне от само себе си. Ясмин желае да се върне, за да се грижи за баба си, която е оцеляла от нацистите. Но не получава разрешение от властите в Дуисбург.

Вижте още по темата тук:

Български роми в Германия: "Бог променя живота ни"