1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

На границата с Турция явно властват законите на джунглата

Мария Черешева
18 декември 2022

Журналистическо разследване показа нагледно, че на българо-турската граница явно властват законите на джунглата. А вътрешният министър несъзнателно призна за проблемите. Мария Черешева обобщава.

https://p.dw.com/p/4L7ca
Граничният контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево
Снимка: picture-alliance/Joker/est&ost/M. Fejer

От години имаше съмнения, че процесите по опазване на българо-турската граница и изобщо по управлението на миграционния натиск попадат в сива зона. Далеч от очите на институции, международни организации и граждани - с изключение на малобройното население на пограничните села - там властват законите на джунглата.

И докато обществения и медиен фокус се насочва най-вече към безспорния проблем с каналджийството, за което рядко виждаме виновни и наказани, то начинът, по който са третирани мигрантите, изглежда не е приоритет за никого. Дори и ако той нарушава национални, европейски и международни закони и стандарти.

За това свидетелстват данните от разследването на консорциум от големи европейски медии, водено от Lighthouse Reports, което показа нагледно хаосa на границата. За първи път обществото имаше възможността да види кадри на насилие от двете страни на оградата, която би трябвало да пази България от бежанците, както и да разбере как хора изглежда са държани в нечовешки условия в барака на територията на граничното управление в Средец, преди напълно незаконно да бъдат върнати в Турция.

На базата на тези конкретни случаи и реакциите на властите, можем да направим поне три важни извода:

Пазим границата на принципа "Бой и наобратно"

Данни за насилие срещу чужденци по българската граница има още от началото на бежанската криза от Сирия през 2013 г. Тогава БНТ излъчи материал, в който граничар разказа, че е получил следната инструкция от началника си: "Влезнат ли в българско, бой и наобратно". Оттогава български и международни организации многократно са предупреждавали за проблема.

Последният доклад на "Хюман райтс уоч" за България от май 2022 г. отчита "брутално" насилие над мигранти на българо-турската граница, включващо бой, събличане, грабежи и атаки с полицейски кучета. На първи декември за пореден път турските власти регистрираха случай на починал от измръзване мигрант близо до българската граница. Според медийни публикации преди това той е бил отблъснат от България.

За мащаба на отблъскванията свидетелства и годишния доклад за Наблюдение на границите на Българския хелзинкски комитет, който се прави в рамките на Меморандум за разбирателство с Гранична полиция и Върховния комисариат за бежанците към ООН. През 2021 г. той отчита 2613 инцидента, в които има твърдения за отблъскване, засегнали 44 988 души. Същевременно, от общо 10 799 задържани чужденци в България едва 221 са успели да подадат молба за закрила пред граничните органи. 

Тоест, мантрата, че търсещите закрила трябва да го правят законно на граничен пункт, на практика не работи, освен за украинците, които се ползват с временна закрила, автоматично дадена им от ЕС.

Държавата призна за проблема... без да иска

Българските власти отхвърлиха данните за стрелба и тормоз по границата в невиждан синхрон. Не само отговорното МВР, но и президентът Румен Радев и главният прокурор Иван Гешев съзряха манипулация и опит темата да се използва срещу така чаканото присъединяване на България в Шенген. На брифинг пред медиите на 5 декември обаче вътрешният министър Иван Демерджиев направи неочаквано признание, че е имал разговор с турските власти относно начина, по който са третирани опитващите се да влязат у нас, и е бил помолен за "по-хуманно" отношение.

"Вследствие на действията, които предприехме да са изключително внимателни в тези случаи, Турция няколко поредни срещи прави ясни индикации, че има промяна, усеща тази промяна, разбира и я цени положително", коментира Демерджиев.

Вътрешният министър Иван Демерджиев призна, че е бил помолен от турска страна да се отнасят по-хуманно към мигрантите.
Вътрешният министър Иван Демерджиев призна, че е бил помолен от турска страна да се отнасят по-хуманно към мигрантите.Снимка: BGNES

В многобройните си медийни изяви оттогава вътрешният министър не е давал повече детайли за това какво точно се е променило и какви са били проблемите преди това. Не че някой го е питал.

Към момента властите в Турция предпочитат да запазят мълчание по отношение на действията на българските си колеги, за сметка на гръцките, обвинявани публично в нехуманно отношение към мигрантите, пристигащи по суша и море. През ноември обаче вестник Капитал, позовавайки се на свои източници в изпълнителната власт, писа, че поне на два пъти турските власти са повдигали въпроса за действията на служителите, ангажирани с охраната на границата, заради зачестилите случаи на мигранти, които са намирани ограбени и със следи от побой от турската страна. Споменати са били и смъртни случаи с върнати хора. "Признанието" на Демерджиев индиректно потвърждават изнесената информация.

Начинът, по който България харчи европейски средства, повдига въпроси

Като външна граница на ЕС България получава европейско финансиране по линия на два европейски фонда: фонд "Вътрешна сигурност" (ФВС) и фонд "Убежище, миграция и интеграция" (ФУМИ). За периода 2021-2027 г. предвидените средства за страната ни надхвърлят 206 милиона евро.

Именно с европейско финансиране са изградени два "инфраструктурни района с мултифункционално предназначение" в Елхово и Любимец, оборудвани с контейнери с общ капацитет от близо 3000 души. За изграждането им са похарчени над 10 милиона лева от ФУМИ. Тези фургонни лагери бяха създадени през последните две години с цел да посрещат засилен миграционен натиск от южната ни граница. Там заловените мигранти трябва да бъдат регистрирани, да им бъдат взети отпечатъци и да могат да кандидатстват за закрила. Ако не го направят или ако службите установят, че те не са допустими или представляват заплаха за националната сигурност, те биват настанени в т.нар. Специални домове за временно настаняване на чужденци в Бусманци и Любимец и може да се премине към официалната им депортация.

Мария Черешева
Мария ЧерешеваСнимка: privat

На практика обаче това не се случва. От отговор на МВР по наше запитване по Закона за достъп до обществена информация става ясно, че фургонната площадка в Любимец стои празна, а в тази в Елхово са настанявани украински бежанци, основно майки с деца, които изобщо не би трябвало да бъдат там, защото автоматично получават временна закрила от ЕС. Поради нестихващите проблеми с настаняването на украинците обаче в един момент държавата реши да ги разпределя там в условия, които за мнозина наподобяват на тези в затвор.

В своя отговор на запитването на ДВ МВР обясни, че фургонните лагери стоят празни поради "овладяване на миграционния натиск". Изглежда, че това "овлядяване" се случва по два начина - от една страна, мигранти са насилствено отблъсквани, като преди това част от тях са държани в нечовешки условия в бараки, а от друга - поне част от потоците явно са оставяни да продължат към Европа. Това показват елементарни математически сметки на базата на миграционната статистика на МВР - към края на октомври общо настанените в центрове на Държавната агенция за бежанците, домовете на МВР и върнатите по официален път чужденци са под 4500. Задържаните са почти 10 800. Тогава къде са другите над 6000 човека?

ЕС си затваря очите

Докато българските власти категорично определиха журналистическите разкрития като "манипулация" и отрекоха дори видимото с просто око, Европейската агенция за гранична и брегова охрана заяви, че започва проверка дали служителите ѝ в град Средец не са замесени в нарушения на човешките права. Европейската комисия също реагира, настоявайки за "бързи и ефективни действия".

"Безопасността на мигрантите, въздържането от прекомерна употреба на сила и спазването на човешките права остават приоритет", подчерта ЕК в отговор до разследващия екип.

Едва няколко седмици по-рано обаче същата тази ЕКв положителната си оценка за присъединяването на България в Шенген категорично заявява: "България показа, че разполага с необходимите структури, които да гарантират спазването на основните права, като осигурява достъп до международна закрила и спазва забраната за отблъскване на мигранти".

Дали в Брюксел не са били запознати с многобройните сигнали, че на практика се случва точно обратното? Едва ли. Явно гъвкавостта при прилагането на европейските закони далеч не е само нашенска черта.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

***

Вижте и това видео:

"България ми даде шанс да работя, да имам живот и бъдеще"

Прескочи следващия раздел Повече по темата