Амасра: защо се стигна до трагедията в турската мина

"На някои може и да им се вижда смешно, но ние, турците, сме хора, които вярват, че има съдба. Подобни нещастия винаги ще се случват, трябва да го имаме предвид." С тези думи турският президент Реджеп Тайип Ердоган реагира на инцидента в мината в окръг Бартън, Северна Турция, при който на 14 октомври загинаха 41 миньори. Петима от 11-те ранени са все още с опасност за живота. Правителството нарече загиналите „мъченици“ - това понятие често се използва от правителството като похват, за да се придаде на смъртта допълнителен свръхестествен оттенък.

Нищо ново за турците

Подходът на правителството се натъкна на критика и в обществото, и в опозиционните среди. Държавата е упреквана най-вече в това, че не е предприела достатъчно превантивни мерки срещу подобни инциденти. Едновремешният довереник и настоящ противник на Ердоган – бившият външен и финансов министър Али Бабаджан отправи следната критика към правителството: „И ние вярваме в съдбата. Но нека първо видим какви мерки сте предприели и после да говорим за божията присъда“.

Нито този инцидент, нито реакцията от страна на правителството са нещо, което се случва за първи път. Преди осем години Ердоган, който тогава беше министър-председател, направи сходно изявление след смъртта на 301 души при инцидент в една мина в Сома: „Такива неща стават постоянно, те са част от естеството на тази професия“, каза той и обясни, че подобни нещастия са нещо нормално и са се случвали редовно във въгледобива от 19 век насам. През 2014 година се чуха упреци, че Ердоган омаловажава нещастието, както и – че управляващите са допуснали сериозни пропуски.

Според експертите сегашното нещастие в Бартън не е случаен инцидент, а свидетелство за наличието на общ проблем в турския минодобив. По данни на Турското въгледобивно дружество само миналата година е имало 208 трудови злополуки. От 2002 година насам са загинали най-малко 1989 миньори.

В Турция цари „климат на безнаказаност“

Важна причина за постоянно повтарящите се инциденти е безнаказаността на държавните служители, казва адвокатката Берин Демир, която е експерт по трудови злополуки. Пред ДВ тя посочва, че в Турция цари „климат на безнаказаност“ по отношение на виновните. „В противен случай не би се стигало до инциденти като този в Бартън и на други места. В 99% от случаите държавните служители остават ненаказани. Просто никога не се търси отговорност на тези, които са виновни за смъртните случаи“, казва адвокатката.

Турското въгледобивно дружество е всъщност органът, който би трябвало да предприема необходимите мерки за безопасност на труда. На негово подчинение е и мината в Бартън, в която стана трагедията.

Синдикалистът Кемал Картал изтъква, че броят на работниците в мината междувременно е бил намален радикално - от над 5000 на 400. „Шефът на мината и неговите заместници знаят много добре какви проблеми имат миньорите и какво означава това съкращаване на работните места. Знаят отлично и как това се отразява на здравето на работниците и на сигурността.“

Безопасността на работното място струва пари

Проблемът обаче е в това, че въгледобивното дружество играе по свирката на правителството, казва още Картал: „Ръководството на Турското въгледобивно дружество се съобразява изцяло с разпорежданията на правителството. А фактът, че здравето на работниците и сигурността на работното място са свързани с разходи, за съжаление също играе роля“.

Картал припомня големия брой инциденти, потресли турската общественост през последните години: „Докато тази система не се промени - докато не се вземат мерки, а назначените от правителството бюрократи не престанат да гледат на сигурността на работното място като на разходно перо, докато частният сектор остава неоправдано привилегирован, смъртните случаи няма да спрат“.