1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как Китай се възползва от пандемията

Александър Гьорлах
4 февруари 2021

Защо Китай успя да се справи толкова бързо с пандемията? Нима диктаторският режим е по-успешен? На Запад вече бият тревога. Коментар от Александър Гьорлах.

https://p.dw.com/p/3oqqh
Снимка: Getty Images/AFP/G. Baker

Китайската дипломация на маските от началото на пандемията премина в дипломация на ваксините. След като за втори път в рамките на една година светът бе изправен пред остър недостиг - първо на предпазни маски, а сега и на ваксини - острието на автокрацията в Китай се представя като спасител на света и му подава ръка. Но само наивници могат да приемат, че тук става дума за израз на човешко състрадание. Истината е, че в много световни столици - от Вашингтон до Берлин - бият тревога. Защото китайският въздушен мост, по който се доставят ваксини - първо за Сърбия, а сега и за Унгария - е умел ход на Пекин в битката между системите.

Диктатурата - по-успешна в пандемията?

Според идеологията на китайската номенклатура, Народната република се справя толкова добре в пандемията само защото в Китай няма нито партиен плурализъм, нито свободни избори. Китайският лидер Си Цзинпин не се уморява да повтаря как неговата партия била победила вируса със смесица от конфуционизъм и "социализъм от китайски тип". Философът Тонгдон Бай от университета Фудан в Шанхай обяснява така превъзходството на китайския модел: "Слабостта на западните демокрации се състои в това, че всички пълнолетни имат право да гласуват на избори, което означава, че те могат да се произнасят и по въпроси, от които нищо не разбират".

Този аргумент се обсъжда и в западния свят - когато се води дебат за това дали правителствата сами да взимат решения въз основа на експертни заключения, или са длъжни да се допитват и до парламентите. В тази връзка Бай пледира за това демократичните общности да се управляват чрез избори само на местно равнище. Колкото по-абстрактни са действията на дадено правителство, толкова повече аргументи има за един меритократичен експертен модел на управление, какъвто Комунистическата партия на Китай смята за своя запазена марка.

А действителността в момента само потвърждава китайската теория: докато през 2020  икономиките на страните от свободния свят пострадаха тежко, а безработицата нарасна драстично, Народната република отдавна се възстанови. Дори и търговската война, която Доналд Тръмп води четири години с Пекин, не отслаби сериозно Китай: готовността за инвестиции в страната, в чиято северозападна част са затворени 1 милион души - в концентрационни лагери, опасани с бодлива тел и наблюдателни кули, не отслабва. Китайският износ се възстанови до нивата си от преди пандемията, а вътрешното потребление нараства.

"Меката сила" на Китай

Дълго време Китай не можеше да противопостави нищо на американската "мека сила" и постигнатото от нея през втората половина на 20-и век. Под "мека сила" се имат предвид методи и възможности за упражняване на влияние извън сферата на политиката, вкл. класическата външна политика. В случая със САЩ това бяха основно музика и филми, които рекламираха "американския начин на живот" и покрай които нарастваше желанието за изучаване на английски език - чак до най-отдалечените точки на света. Според едно германско проучване обаче, през последната година от мандата на Доналд Тръмп популярността на САЩ е спаднала, а тази на Китай е нараснала. Народната република се сдоби със своята собствена "мека сила": маските и ваксините.

Александър Гьорлах
Александър ГьорлахСнимка: Hong Kiu Cheng

Настроенията могат да се обърнат и в онези страни по света, за които ЕС в момента нехае, защото не успява да се справи с пандемията дори в своите членки. В САЩ нещата може би малко ще се подобрят. Но и те ще се занимават предимно със самите себе си - тъй като заради некомпетентността на предишния президент пандемията нанесе огромни щети.

Ако ваксините от Европа и Северна Америка бъдат достъпни само в страни, в които бялото население е мнозинство, то хората в другите части на света ще трябва или да чакат, или да приемат предложението на Китай. Тогава "меката сила" на свободния свят и атрактивността на неговия демократичен модел ще бъдат отслабени до непознати досега нива.

Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета по етика на международните отношения "Карнеги" и водещ изследовател в Института за религия и международни изследвания към Университета в Кеймбридж. Преподавал е в Тайван и Хонконг.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми