80 милиона долара за картина на Моне | Начало | DW | 26.06.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

80 милиона долара за картина на Моне

Своеобразен рекорд бе отбелязан в Лондон - картината "Водни лилии" от Клод Моне бе продадена на търг за почти 41 млн паунда /или 80 450 000 долара/. Така художникът се оказа в първата десятка на най-търсените творци.

default

Картината "Водни лилии" от Клод Моне

Импресионистите всъщност винаги са имали публика. Но пък и критиката никога не им е липсвала. Самият Моне нарича своята серия огромни картини с водни лилии "Голямата декорация". Благодарение на Клемансо осем от тези картини са подарени на френската държава.

Идеята спохожда художника за първи път през 1897, оттогава са и първите скици, след което обаче темата отстъпва на заден план. И се възражда отново след завършването на водните градини в Живерни, с

Claude Monet in seinem Garten

1923 година - Клод Моне в градината си

разлистените водни лилии

През 1914-та година Клемансо и още няколко други приятели започват да убеждават Моне да предаде картините на "френския народ".

Година по-късно художникът се съгласява да нарисува картините в ателието си в Живерни. В края на войната той ги предоставя на държавата, но през 1921-ва преосмисля решението си и ги иска обратно. През 1922-ра под натиска на Клемансо е подписан договор, регламентиращ нещата. И от 1927-ма те са част от постоянната експозиция на двореца Тюйлери. Без да се радват на някакво изключително внимание.

Импресионистите са преоткрити едва след 1945-та година. За Моне решаваща се оказва изложбата в Базел през 1949-та, където за първи път са представени десетина от най-големите платна с водни лилии и цветя, както и неговата ретроспектива, започнала през 1952-ра година в Цюрих и продължила оттам към Париж и Хага. Пазарът на произведения на изкуството се нуждае от доста повече време.

Наистина "Терасата на Сент Адрес" достига през 1967-ма година рекордната цена от 588 хиляди паунда на организиран от Кристис търг. Но това е изключение. За първи път повече от един милион долара са дадени през 1980-та година в Ню Йорк - за една от картините с водни лилии. Оттогава насам този мотив, рисуван от Моне отново и отново, е сред неговите най-много ценени картини. И през 2007-ма две картини от тази поредица са сред 10-те, получили най-висока цена. Една от тях стига до 16 и половина милиона при Сотби, друга при Кристис е продадена за 16 милиона паунда.

Monet Ausstellung in Paris

Изложба на картини от Моне в Париж

Моне изпреварва Реноар

Новият рекорд за картината, оценявана първоначално на между 18 и 24 млн паунда, удвоява рязко ценовите равнища за Моне. През май на организиран от Кристис търг в Ню Йорк нарисуваният през 1873-та "Мост в Аржантьой" е купен за 37 млн долара. От което следва, че за 30 години картината е учетворила цената си, тъй като същото произведение е продадено през 1979-та година от Сотби в Лондон за около 873 хиляди долара. Моне, който до момента е представен девет пъти в списъка на стоте най-скъпо продавани художници, изпреварва по този начин Огюст Реноар.

Тази картина напомня едновременно и за това, че аукционният пазар хем се ориентира според рекордите, хем се бои от сривове. Сапуненият мехур на достигнатите по време на аукционите рекорди, надуван все повече от търг на търг, се пука рязко след като японците отпадат като потенциални купувачи заради кризата с недвижимите имоти.

Die Seerosen von Claude Monet

"Водни лилии" от Моне

И импресионистите вече не се търсят толкова. Към една трета от картините изобщо не могат да намерят купувач. А който купува, си прави добре сметката. Така например - на наследниците на Хенри Форд се гарантират 60 млн долара за 36-те импресионистични картини, а в крайна сметка аукционът така и не успява да докара повече от 48 и половина милиона.

По подобен начин стоят нещата и със съвременното изкуство. Доскорошните любимци на посещаващата търговете публика Анди Уорхол, Джаспър Джоунс, Рой Лихтенщайн или Вилем де Коониг се продават по-скоро трудно, ако изобщо. Пазарът се съвзема едва в началото на този век. И макар експертите в бранша да твърдят, че всичко с него е наред, остава една несигурност.