70 години след Ялта: Европа отново разделена | Новини и анализи по международни теми | DW | 10.02.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

70 години след Ялта: Европа отново разделена

Преди 70 години Рузвелт, Чърчил и Сталин си поделиха Европа. Днес Путин се връща към Сталиновата политика, а това е твърде опасно, казва кьолнският историк Йост Дюлфер в интервю за Дойче Веле.

default

Уинстън Чърчил, Франклин Д. Рузвелт и Й. Сталин в Ялта

На конференцията в Ялта, която започва на 4 февруари 1945 година в курорта Ялта на полуостров Крим, се събират държавните ръководители на антихитлеровата коалиция Франклин Д. Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин. "Голямата тройка" обсъжда подялбата на Германия и създаването на нов, следвоенен ред в Европа. Великите сили постигат съгласие по въпросите, свързани с безусловната капитулация на Хитлерова Германия, денацифицирането и демилитаризирането на страната. Някои други въпроси обаче остават нерешени, поради това, че различията между СССР, САЩ и Великобритания се оказват прекалено големи.

ДВ: Само няколко месеца след конференцията в Ялта /4.- 11.2.1945/ светът навлезе в нова война - Студената война. На какво се дължеше това?

Йост Дюлфер: В антихитлеровата коалиция между руснаци, американци и британци съществуваха напрежения и по време на войната. Но в Ялта съюзниците все пак постигнаха споразумение, което можеше да послужи като база за обща следвоенна политика. До такава обаче не се стигна, поради все по-изострящите се противоречия между тях. Например по така наречения полски въпрос. Съветският съюз игнорира съществуването на полско правителство в изгнание, което се намираше в Лондон, и на негово място назначи свое сателитно правителство. Въпросът беше, дали то трябва да бъде признато, само защото Съветският съюз е освободил Полша от нацистите? Спорен беше също и въпросът за репарациите. Още в Ялта САЩ се въздържаха да подкрепят изцяло съветските репарационни искания към Германия, защото бяха сигурни, че разрушената страна има нужда от помощ. Имаше и други поводи за разногласия: американците не бяха например готови да делят с никого тайната на атомната бомба или на използването на ядрената енергия за граждански цели. Това усили напреженията сред съюзниците, а онова, което ги свързваше, се оказа напълно изчерпано към края на 1946/1947 година.

ДВ: В какво се състояха грешките, допуснати в Ялта, довели до острата конфронтация, настъпила само няколко години след конференцията?

Professor Dr. Dülffer

Проф. Йост Дюлфер

Й. Дюлфер: Съветският съюз освободи Източна Европа от нацисткото господство и искаше да прокара там собствените си властови интереси. И тъй като това не беше прието от останалите съюзници, се стигна до конфронтация и до Студена война. Вината за това носят и двете страни в конфликта, тъй като западните сили проявиха прекалено малко разбиране към позицията на СССР, към изстраданото от него по време на войната. Своя вина за разгарянето на Студената война носят СССР, но наравно с него и САЩ и Великобритания.

ДВ: Дали още в Ялта е било очевидно, че разпадането на света на два враждуващи блока няма да бъде преодоляно?

Й. Дюлфер: По времето на Ялтенската конферениця това разделение не беше прекалено силно. Тогава все още имаше шансове. Само половин година по-късно обаче, се провеждаха само конференции на ниво външни министри, на които разделението на Европа си личеше много ясно. Стигна се до противопоставяне на идеологии: на комунизма срещу капитализма. Всяка страна градеше своята сфера на влияние по свой начин. Съветският съюз залагаше повече на военната си мощ, а западните сили - на икономиката.

ДВ: Някои историци смятат, че в Ялта Западът е предал Полша и другите страни от Източна Европа. Споделяте ли това становище?

Й. Дюлфер: До ситуацията, която ни е известна, се стигна отчасти поради едностранните действия на Съветския съюз, оттчасти обаче и поради някои западни компромиси. Западните сили просто не можеха да си позволят да започнат война срещу Съветския съюз в момент, когато Хитлерова Германия все още не бе окончателно победена.

ДВ: Какво даде Ялта на света? Кое е положителното, и кое - отрицателното днес, 70 години след конференцията?

Й. Дюлфер: Два месеца след конференцията в Ялта беше създадена ООН. По време на преговорите в Ялта всъщност не са били водени много разговори за Обединените нации, но страните там приемат с единодушие, че петте Велики сили трябва да имат право на вето. Това е било необходимо в условията на тогавашната държавна система, но днес блокира дееспособността на ООН. Като положително може да се отбележи това, че съюзниците поеха по пътя на мира още по време на войната. От няколко години насам ситуацията в Европа започва все повече да прилича на тогавашната. Със своята политика и с маниера на своите публични изяви, Путин продължава Сталиновата властова политика. Ние вярвахме, че след края на конфликта между Изтока и Запада през 1989/1990 година ще отпадне и разделението на Европа на различни сфери на влияние. Сега обаче виждаме, че днешна Русия, която е значително по-малка от Съветския съюз, отново залага на същия модел, а това е силно обезпокоително. Оказа се, че разделението, което смятахме за окончателно преодоляно, всъщност си е останало.

* Професор Йост Дюлфер е преподавател по съвременна история в Кьолнския университет. Автор е на книгата "Ялта, 4 февруари 1945. Втората световна война и възникването на двуполюсния свят".

Редакцията препоръчва

Реклама