50 години от създаването на германския Съюз на прокудените | Политика | DW | 22.10.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Политика

50 години от създаването на германския Съюз на прокудените

Съюзът на прокудените - организацията, създадена да защитава интересите на двата милиона прогонени от родните си места германци, празнува на 27 октомври 50-годишнината си

default

Всяко четвърто германско семейство е засегнато под някаква форма от гоненията – съобщават от Съюза на прокудените. Тази глава от историята не е затворена дори и 60 години след последните гонения на германци от области в източна Европа, принадлежали до 1945-та година на Третия райх, респективно там е имало германски селища. Най-малкото от гледна точка на съюза на прокудените – не е. Организацията, чиито членове наброяват 2 милиона, се поставя за цел “запазването на многообразието на културните традиции и на културното наследство на германците на изток”. Същевременно Съюзът се занимава и с въпроса за обезщетенията – деликатна тема, която донякъде бе успокоена поне в политически план от така наречената Декларация от Гданск от 2003-та година. Тогава държавните глави на Германия и Полша се обединиха около мнението, че за предявяването на повече претенции за обезщетения място не трябва да има. Но от юридическа гледна точка последната дума ни най-малко не е изречена. Дейността на Пруската агенция за възвръщане на собствеността – обединение, което настоява за връщането на някогашната собственост или за обезщетение, тревожи поляците особено много.

Както сочат данните на Съюза на прокудените – в периода между 1944 и 1950-та година от родните си места са били прогонени около 15 млн германци. Осем милиона се настаняват тогава на територията на старата Федерална република, около 4 млн – на територията на бившата ГДР. При бягството си Източна Прусия, Силезия, Померания или Судетска област загиват около 2 и половина млн германци. Първите опити на прогонените да създадат в Западна Германия свое обединение, което да защитава интересите им след войната, се натъкват на отпора на съюзниците. На прокудените се гледа като на реваншисти, в политически план те клонят в най-голяма степен към гражданските консервативни партии. Проучване на списанието Дер Шпигел е показало, че в редиците на членовете на Съюза на прокудените има три пъти бивши служители на СС, отколкото средно за населението.

Затова и отношението на Съюза към германската социалдемократическа партия за продължителен период от време е дистанцирано. Едва през 2000-ната година в лицето на тогавашния федерален канцлер Герхард Шрьодер един високопоставен социалдемократ участва в годишното честване на прокудените. Дотогава контактите между Съюза и социалдемократите са приблизително около нулата.

Което се променя най-късно със създаването на фондацията “Център против гоненията” преди седем години. Ерика Щайнбах, председателка на Съюза на прокудените, привлича към дейността на фондацията видния социалдемократ Петер Глоц. Който междувременно е покойник. И все още не е решено къде да бъде поставен “видимият знак”, който центърът иска да издигне в памет на прокудените, но мнението на Съюза непременно ще бъде отчетено при утвърждаването от страна на управляващите на концепцията за издигането на възпоменателния знак. Което е не на последно място заслуга на председателката Щайнбах. Тя, която е родена непосредствено преди края на войната в Гданск, играе решаваща роля за смяната на имиджа на Съюза на прокудените. На нея се приписва и заслугата за “изваждането” на организацията от дясното пространство. Същевременно тя успя да събуди нов интерес към историята на прокудените и сред най-младите хора.