50 години Дойче Бундесбанк

Германската марка бе символът за възраждането на Германия от развалините на Втората световна война. Тогава светът с почуда следи германското “икономическо чудо”. Лудвиг Ерхард, първият министър на икономиката на Федералната република, със смелите си решения определя насоките за небивалия икономически растеж, а Дойче Бундесбанк се грижи за стабилността на валутата, а по този начин и за трайният икономически ръст. Двата фактора – законовите рамки и твърдата марка са основите на икономическото чудо. В крайна сметка марката се превръща във втората по важност резервна валута в света. Когато федералната банка задвижва механизма на лихвите, в рамките на няколко минути я следват и останалите централни банки в Европа. Заради последователната й политика на стабилност Бундесбанк не винаги се ползва с популярност сред политиците, но авторитетът й сред гражданите е неоспорим. През 1992 г. тогавашния председател на Комисията на ЕС Жак Делор намира точна формулировка за едва ли не мистичното отношение на германците към техния върховен валутен орган: “Не всички германци вярват в Бога, но всичките вярват на Дойче Бундесбанк”.

Федералната банка е в продължение на над 4 десетилетия гаранцията за стабилността на паричната единица. И в наши дни, когато от 1999 г. насам отговорността за стабилността на валутата е в ръцете на Европейската централна банка Дойче Бундесбанк все още играе важна роля. Във федералната структура на ЕЦБ президентът на Дойче Бундесбанк Аксел Вебер е представителят на най-голямото стопанство в Европа: Германия изработва 30 на сто от БВП в евро-зоната. Това среща особено внимание, когато в борда на ЕЦБ се провеждат консултации по конюнктурата, общия брой на паричните знаци и повишението на цените. Още по-важно е обаче, че ЕЦБ съблюдава традиците на Дойче Бундесбанк. Тя е изградена по образец на германската федерална банка, независима е от политиците и е длъжна да следи за валутната стабилност. Със задоволство президентът на ЕЦБ Жан Клод Трише може да изтъква, че еврото е точно толкова твърдо, както бе германската марка.

Част от традицията е очевидно и, че политиката не може да устои на изкушението, да клати стабилността на независимостта и задължението за стабилност на централната банка. Германските финансови министри не един и два пъти са опитвали да отклонят федералната банка от стриктния й курс към стабилност. Ала от тези конфликти винаги като победителка е излизала банката, като при това позициите й са укрепвали все повече след всеки подобен спор. Подобна е сега ситуацията на ЕЦБ. Президентът на Франция Никола Саркози иска да подкрепи износа чрез слабо евро. Президентът на ЕЦБ Трише и бордът на банката не отстъпват от позициите си. Те са прави и заслужават подкрепа. Защото законовите рамки за икономиката и стабилността на валутата са основата на стабилния икономически растеж в Европа. Както и преди е в сила, че стабилната валута не е всичко, но без стабилност на валутата, всичко е нищо.