40 години след преврата на полковниците в Гърция

кариос, и с това провокира намесата на Турция, довела в крайна сметка до разделението на острова. Военната диктатура в Гърция успя да просъществува само 7 години.

Атина, 21 април 1967 година: военният преврат се долавя във въздуха, а политици от центъра и левицата открито изказват опасенията си за това, какво може да се случи. И то не закъснява – малко след това ужасният сценарий се сбъдва.

Превратът се извършва през нощта, когато нито партиите нито гражданите могат да му се противопоставят. Съвсем изненадващо народните представители са хвърлени в затвора или са поставени под домашен арест. Възмутено гражданите наблюдават, как полицейски автомобили спират пред жилищата на съседите им, които отвеждат в неизвестна посока. На сутринта атинчани чуват, как танкове се придвижват към центъра на града. По радиото звучи маршова музика, и се четат послания и заповеди.

Кьолн, 21 април 1967 година – Германия е потънала в траур. За същия ден е насрочено погребението на Конрад Аденауер. Политици от цял свят са пристигнали в Кьолн за да отдадат последна почит на починалия германски канцлер. По улиците на града са се стекли хиляди хора, сред тях и много гръцки студенти. С помощта на бюлетини те се опиват да привлекат вниманието на хората към събитията в Атина.Един от тези студенти тогава е днешният президент на Гърция Каролос Папуляс, навремето също докторант и сътрудник на свободна практика в радио “Дойче веле”:

“След Кьолн организирахме и една демонстрация в Дйселдорф. Това беше първата по-голяма проява, оргаянизирана от гръцки студенти, научни работници и гастарбайтери в германия срещу диктатурата в Гърция. В “Дойче веле” всеки ден редакторите от гръцката програма се събираха, за да си разменят последните информации, постъпващи от Гърция. Няма да забравя, че след като превратаджиите приеха таен документ с указания за ликвидирането на всички, които не ги подкрепят, пред жилището ми беше поставен полицейски пост. Това бяха много вълнуващи времена.”

Не само гърци обаче се обявяват срещу въведения военен режим в Атина. Германските профсъюзи, турските гастарбайтери, но така също и много германски граждани веднага след преврата изразяват солидарност с противниците на “гръцките полковници”. Един от тях е писателят Гюнтер Валраф, който през май 1974 година като член на “Инициатива за солидарност с Гърция” посещава Атина. Тогава в центъра на гръцката столица той се привързва с вериги към стълб на улична лампа на площада на конституцията и раздава позиви на гражданите:

“На тези бюлетини, изготвени на гръцки, английски, френски и немски език, призовавах за провеждането на свободни избори, за освобождаването на политическите затворници и предупреждавах за възможен бойкот на Гърция в туристическия сектор, ако тези искания не бъдат изпълнени. Тогава за първи път действах анонимно – т.е. бях с гръцки дрехи, които си бях купил от един магазин, и умишлено не носех никакви документи, които да подскажат моята самоличност. Исках да изглеждам като обикновен гръцки гражданин, несъгласен с полковниците. Така и стана – привързан с вериги на площад “Синтагма” проведох своята акция, а 14 ди по-късно гръцки военен съд ми присъди 14 месеца затвор. И ако не беше войната на о.Кипър, предизвикала падането от власт на военната хунта, вероятно щеше да излежа цялата си присъда. Така получих свободата си, и днес си спомням, как тогава бях носен от хората на раменете им.”

Още тогава сваленият от гръцките военни законен премиер на страната Панайотис Канелопулос определя акцията на Гюнтер Валраф като “светлинка на мрачния хоризонт”.

Днес се навършват 40 години от преврата. Какви са уроците от продължили 7 години военен режим и диктатура в Гърция? Историци и политолози са единни, че този тежък период в следвоенна Гърция е допринесъл за установяването на демокрация и политическа стабилност в страната. Освен това краят на военната диктатура е намалил осезателно влиянието на САЩ в Гърция. Вашингтон тогава подкрепяше осезаемо гръцките полковници от страх, че гръцките комунисти ще търсят обвързване на страната с руските комунисти и със Съветския съюз. Всички гръцки правителства обаче, дошли на власт след края на военната диктатура, залагаха на европейските структури, казва политологът от Атинския университет Пашалис Китромилдис:

“Мисля, че след края на преврата гръцките управници последователно и систематично разграждаха зависимостта на страната от силния партньор в лицето на САЩ. Тогавашният премиер Караманлис мотивира действията си с необходимостта от приобщаване на Гърция към тогавашната Европейска икономическа общност. После дойдоха аргументите на премиера Костас Симитис за членство на страната в европейския икономически и валутен съюз. Тази политика засили Гърция политически 5 доведе до отслабване на зависимостта на страната от Америка.”