4-тата икономическа конференция за Югоизточна Европа в Берлин
18 ноември 2004Нерви от въже са необходими на този, който има намерение на върти бизнес в България. За регистрирането на една нова фирма трябва да бъдат изпълнени поне 11 условия – от одобрението на фирменото име и регистрацията в Окръжния Съд и социалната застраховка до обнародването в Държавен вестник. В това отношение България държи рекордите в Югоизточна Европа. Никъде процедурата по регистрацията на една нова фирма не съдържа толкова много елементи колкото в България. Полагат се обаче усилия за постигане на по-кратки срокове за административното обслужване на инвеститорите, както и за индивидуалното административно обслужване за първи и втори клас инвестиции, това посочи българският заместник министър-председател Пламен Панайотов на провеждащата се тези дни в Берлин 4-та икономическа конференция за Югоизточна Европа.
На икономическия форум се обсъждат позициите на отделните държави по въпросите на европейската интеграция, регионалните отношения в Югоизточна Европа и очакванията за развитието на икономиката в региона. България е една от държавите, които са в центъра на вниманието на медиите, инвеститорите и политическите и икономическите представители на различни европейски държави. ”Герхард Шрьодер ни обозначи като следващата страна-членка на Европейския Съюз и като страна, която може да служи като пример за развитие на европейската интеграция на страните в региона”, заяви вицепремиерът Панайотов след срещата си с федералния канцлер. Европейските представители са оптимистично настроени и по отношение на ситуацията в Румъния, чието присъединяване към Евросъюза предстои също през 2007-ма. Румънският министър на търговията Василе Раду подчерта водещата роля на икономическите връзки с Германия за развитието на румънската конюнктура.
”Германия е нашият втори по големина търговски партньор и на трето място по отношение на чуждестранните инвестиции в Румъния. Над 12 000 фирми в Румъния са основани с германсско дялово участие.”
Дали Даймлер Крайслер или Сименс, всички тези големи западни фирми са се установили вече не само на румънския пазар, но и в почти всички страни от Югоизточна Европа. Броят на западните инвеститори в региона ще се покачи още повече, това е прогнозата на Лудвиг Георг Браун, президент на германската индустриална и търговска камара.
”Германските концерни трябва да проумеят следното: те трябва да подсигурят позициите на пазара на бъдещите страни-членки на Европейския Съюз. Това е едно ново икономическо пространство, в което живеят 55 милиона бъдещи граждани на голямото европейско семейство.”
Браун допълни, че в тези държави трябва да бъдат положени особени усилия за насърчаването на инвестиционния климат и за борбата с ширещата се корупция и организирана престъпност.
През последните пет години се наблюдава силно нарастване на обема на сделките между Германия и държавите от Югоизточна Европа. Вносът на Федералната република от региона се е покачил с близо 35 процента, а износът на германски стоки в страните от Югоизточна Европа дори с повече от 50 процента. Федералният канцлер Герхард Шрьодер е убеден, че успешното билатерално сътрудничество ще продължи и в бъдеще.
”Ние знаем, че не бива само да се възползваме от положителното развитие в държавите от Югоизточна Европа, от заздравяването на инфраструктурата им и износната им система, от съвместната ни работа в Джойнт-венчъри. Ние сме длъжни да подкрепяме тези страни в икономическото им развитие и в постигането на повече икономическа и политическа стабилност и сигурност."