30 години от приемането на Харта 77 | Начало | DW | 05.01.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

30 години от приемането на Харта 77

Легендарната Харта 77 възниква в Прага. На 7 януари 1977 г. неколцина интелектуалци, музиканти, комунисти, духовници и атеисти публикуват обща декларация, която се позовава на заключителния документ от Хелзински и в която се настоява за спазване на човешките права в комунистическа Чехословакия. Движението “Харта 77” допринася не на последно място за падането на комунистическия режим.

default

“На 20 ти идва да повръщаш, на 40 – още повече. На 60 си вече тъй обръгнал, че можеш спокойно да спиш.” Така гласи откъсът от текст на групата “Пластик пипъл оф дъ юнивърс”. През 70-те години тази група е провокация за комунистическия режим в Чехословакия. През 1976г. групата е забранена, срещу музикантите е заведен процес. Петр Ул разказва:

“Тогава успяхме да постигнем нещо страхотно. На процеса срещу групата пръсъстваха католици, независими левичари, социалисти, бивши политически затворници, будни комунисти, протестанти, либерали. Близо 30 души. Именно там се роди идеята; първата ни среща бешена 10 декември, защото на този ден е денят, посветен на човешките права.”

Процесът и присъдите на рок-музикантите стават изходна точка на Харта 77. Посегателство на тоталитарната система върху живота, така определя процеса Вацлав Хавел. Той написва текст, в който настоява за защита на човешките права. Вацлав Мали, днес архиепископ в Прага, си спомня:

“Общият знаменател беше заключителният документ от Хелзинки, в който представителите на страните-участнички се задължават да приемат в правовия ред на своите страни хартата за човешките права. Това беше поводът за създаването на Харта 77. Тя изобличаваше лъжата на комунистите; защото те наистина подписаха документа от Хелзинки, но не го спазваха. Онова, което ни обединяваше, когато създадохме Харта 77, беше искането да се спазват принципите на заключителния документ от Хелзинки; обединяваше ни стремежът и искането да се уважава достойнството на човека.”

Харта 77 е изготвена в новогодишната нощ на 1977. На 7 януари редица големи западни всекидневнци публикуват текста на дисидентите: Таймс, Льо монд, Франкфуртер алгемайне цайтунг. Реакцията в комунистическа Чехословакия не закъснява. В държавните медии е подета кампания; в пражкия Национален театър публично е прочетена т.н. антихарта, създателите на Харта 77 са заклеймени като родоотстъпници и, цитат, “инструмент на антихуманистичните сили на империализма”.

За създателите на Харта 77 настъпват тежки времена. Те биват задържани, разпитвани, следени, забранява им се да упражняват професията си, биват изолирани от обществото, хвърлени са в затвора. Но развитието, подбудено от Харта 77, вече не може да се спре. Харта 77 се превръща в един вид “запазена марка”, придобива международен авторитет и става политически фактор в Чехословакия.

През декември 1989 г. на “Венцелплац” в Прага се събират стотици хиляди хора. Възгласите “Хавел в Храдчане” изразяват волята им създателят на Харта 77 Вацлав Хавел да бъде първият президент на нова Чехословакия.

“Истината и любовта побеждават лъжата и омразата”, казва Хавел.

Много от създателите на Харта 77 навлизат в политиката, някои претърпяват неуспех. Днес в Чехия се водят спорове каква е ролята на “хартистите” през и след 1989 г., ролята им в “нежната революция”. Ролята на хартистисти много се надценява, казва сегашният президент Вацлав Клаус. Не е вярно, казва политологът Иржи Рехе, макар и по-късно някои от хартистите да са допуснали грешки в политиката.

“Мисля, че Харта 77 и до днес показва, че съпротивата срещу злото, моралната съпротива е много важна. За да бъде здраво едно общество, в него трябва да има такава ссъпротива. От сивата маса трябва да се открояват хора, които защитават моралните принципи. Хора, които предупреждават за определени опасности в обществото. Хора, които вършат това в името на хуманизма.”

Подобно съдържание