1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

29 април – международен ден на танца

28 април 2006

Не само по повод международния ден на танца, 29. април, но и изобщо в последно време танцът в Германия изживява нов бум, при това не единствено сред младите хора.

https://p.dw.com/p/AuZE
Снимка: dpa

Французинът Жан-Жорж Новер, който е роден преди 279 години, на 29 април 1727 г., се смята за баща на балета. От близо две десетилетия 29-ти април се чества като международен ден на танца. Впрочем, в Германия танцът изживява в последно време един вид ренесанс. Телевизионният канал РТЛ, например, предлага нова развлекателна програма, наречена “Let’s dance“ – известни личности се съзтезават за отличието “най-добра танцова двойка”.

В школата по танци “Ван Хаселт” в Кьолн светят диско-лампички. Пред голямото огледало десет тинейджърки изпълняват командите на учителката по танци Ан Катрин Хюгел. Тя ръководи курса “танци за фенове” – в него се разучава хореографията на телевизионни звезди като Шакира, например. Стъпките не са лесни, макар Ан Катрин Хюгел да ги обяснява най-подробно.

Яника е на 16 години, миналата седмица е отсъствала от курса и сега й е трудно да влезе в стъпка.

“В началото ми се струваше много трудно да запомня всички стъпки, но полека-лека всичко ми се вижда по-лесно. Обичам да танцувам и с удоволствие идвам тук веднъж в седмицата, но иначе вкъщи не слушам тази музика.”

В Германия има 140 школи по танци, но само онези от тях, които включват в програмата си всички модерни тенденции, печелят добре. За целта танцовите съюзи ангажират дори специалисти по модерни танци, които навреме съобщават какъв ще е следващият модерен танц, налагащ се и в Германия.

Особено модерен напоследък е един нов вариант на американския суинг от 20-те години. Барбара, например, е във възторг от този танц.

“Иде ти непрекъснато да се усмихваш, докато танцуваш, атмосферата е много приятна, а и въобще в курса всичко е много естествено и непринудено. Непринудена е и самата музика.”

Независимо, че се харесват и курсовете по най-модерни танци, в танцовата школа в Кьолн все пак най-предпочитан танц е “ча-ча-ча”.

Не всички участници в курса успяват веднага да влязат в ритъма на ча-ча-ча. Някои от двойките се настъпват и препъват, други пък дискутират с партньора си, например Ингмар от Кьолн.

“Дори за двойките, казва тя, които от дълго време танцуват заедно, понякога е цяло изпитание, да кажем, за партньорката, когато партньорът води, понякога двамата не успяват да се разберат, дори се поскарват.”

Но макар всяко начало да е трудно, в крайна сметка всеки може да се научи да танцува. Германците несъмнено си падат по танците.