2008: трудна година за американската външна политика

Президентските избори в САЩ и икономическите грижи лишават външната политика от полагаемия й се граждански интерес. Приятелите и враговете на Америка се разминават в оценката си за различните кризи. Белият дом се надява, че след предстоящите избори пакистанската опозиция ще състави новото правителство на страната, с Мушараф като държавен глава, но не и като главнокомандващ армията. Саудитска Арабия пък гледа с недоверие на фамилията Бхуто, заради склонноста й към корупция, и предпочита като нов премиер Наваз Шариф, стария враг на клана Бхуто.

Президентът Буш прекарва тази седмица в Близкия Изток, където ще проведе серия от срещи с ръководителите на Израел и на палестинците. Оповестената му цел е да вдъхне нов живот на отново закъсалите мирни преговори между двете страни. Но хаосът в полето на близкоизточния конфликт е голям. Представителите на онези 40 страни, които се събраха в Анаполис, придадоха със самото си присъствие известна символика на събитието. Но в същото време се видя колко голяма е дистанцията, недоверието, а и цинизма на някои от участниците. Групировката Хамас продължава да управлява в Ивицата Газа, повишава интензивността на ракетния обстрел срещу Израел, надява се на нови оръжейни модели от Иран и внася тежка артилерия от Египет.

Докладът на 16-те разузнавателни служби на САЩ, според който от три години насам Иран бил прекратил работата по критичната крайна фаза на създаването на ядрено оръжие, бе тежък удар за онези кръгове във Вашингтон, които одобряваха идеята за боен удар по Иран като последно средство. Докладът не изключва възможността за възобновяване на иранските ядрени амбиции, но засега военната опция изгуби темпото си.

Този неочакван политически обрат във Вашингтон засяга и онези военни експерти в Израел, които уверяват, че разполагат с убедителни доказателства за стремежа на Техеран да се присъедини към ядрения клуб. Те ще продължават да отстояват своята гледна точка, обяснявайки, че става дума не само за сигурността на Израел, но за сигурността на целия регион, а в последна сметка и на Европа.