1983 - най-опасната година | Новини и анализи по международни теми | DW | 03.06.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

1983 - най-опасната година

1983 беше годината, в която започна разполагането на ракетите Пършинг-II. Това е и годината, в която светът се намира на прага на Трета световна война. Интересни исторически документи остават обаче все още засекретени.

Историкът Клаас Фос от хамбургския Институт за социални изследвания добре познава най-важните събития от 1983 година, когато светът се е намирал на ръба на ядрената война. В началото на 1983 година световното движение за мир все още се надява, че ще съумее да предотврати разполагането американските ракети със среден радиус на действие в Европа. "Съветското ръководство по онова време гледа на тези ракети като на особена заплаха, защото можели да бъдат използвани за бързо нападение срещу СССР. Според преценките на КГБ ракетите Пършинг II можели да достигнат съветска територия само за четири до шест минути, нанасяйки "обезглавяващ" удар. Дали това наистина е било технически възможно, е друг въпрос. Важното е, че съветското ръководство е вярвало в тази теория. При подобен светкавичен ядрен удар от страна на Запада Съветският съюз не би могъл да реагира с ответни мерки. Затова съветското ръководство се е страхувало, че ще загуби възможностите си за оказване на възспираща заплаха.

Много от водещите политически фигури се опасяват от нова война, особено след като в Москва на власт идва Юрий Андропов, а заедно с него и ръководните среди на КГБ и военните. Повечето от тях са твърдо убедени, че се намират в ситуация, която на практика повтаря 1941 - т.е. нападението на Хитлерова Германия над СССР. Историкът Бернд Грайнер така и не успява никъде да намери документи, говорещи за някакъв планиран американски военен удар. Затова пък открива доказателства за това, че тогавашният американски президент Роналд Рейгън добре се е възползвал от огромната несигурност на Съветите.

"По онова време Рейгън прави опит да убеди световната общественост, че САЩ са се отърсили от виетнамската си травма и имат убедителни поводи да демонстрират военното си превъзходство и самочувствие пред света", казва Бернд Грайнер. Рейгън обявява Съветския съюз за "империя на злото" и започва да доставя оръжия на всевъзможни партизански движения по света, борещи се срещу социализма - от Никарагуа, до Афганистан и Ангола. Рейгън напада и малката карибска островна държава Гренада и започва да води последователна психологическа война срещу Съветския съюз.

Безкрайни фалшиви тревоги

Leonid Breschnew in Bonn

Леонид Брежнев на посещение в Бон, 1981 година

Към инструментите на тази психологическа война спадат и честите нахлувания на американски бомбардировачи във въздушното пространство на Съветския съюз, които в последна минута "дават заден ход". Всичко това предизвиква огромна ескалация на напрежението, довела в крайна сметка и до свалянето на корейския пътнически самолет с 269 души на борда. Този варварски акт предизвиква огромно възмущение в Америка. Три седмици по-късно, на 26 септември 1983, руската система за противовъздушна отбрана отново обявява тревога, този път заради предполагаемо ракетно нападение. Благодарение на един наблюдателен руски офицер в последна минута е предотвратено началото на Трета световна война. Инцидентът обаче показва колко голяма е била паниката в Москва през есента на 1983 година, когато НАТО започва и военното си учение "Able Archer" точно на 7 ноември, денят, в който се отбелязва годишнината от Октомврийската революция.

Военните части на Алианса тогава провеждат генералщабно учение, на което се симулира използването и на ядрени оръжия. Дали под маската на учение, НАТО не искал да започне ядрена война срещу Съветския съюз? КГБ и висшите военни в Москва са били почти убедени в това. В Москва са били особено разтревожени от слухове, че правителствени ръководители като Хелмут Кол и Маргарет Тачър също участват в маневрите. В действителност това не е отговаряло на истината. Шпионинът на ЩАЗИ Райнер Руп, с псевдоним "Топаз" съобщава от главната квартира на НАТО в Брюксел, че Западът няма никакви агресивни планове. Достигат ли обаче неговите доклади навреме до най-високото място в Кремъл? И до днес нито един историк не знае съвсем точно, колко близо е бил Съветският съюз до нанасянето на превантивен ядрен удар срещу една имагинерна заплаха. Историкът Нейт Б. Джонс от "National Security Archive" във Вашингтон във всеки случай е установил, че страховете на Москва са достигнали до американското правителство.

Рейгън е информиран, че след учението "Able Archer" Москва е била наистина убедена, че САЩ готвят ядрен удар. Съветникът на Рейгън по въпросите на сигурността разказва, че американският президент е бил видимо уплашен от тази информация. През януари 1984 година Роналд Рейгън предлага на Съветския съюз преговори за разоръжаване. Поведението му обаче си остава доста противоречиво. През същата 1984 например президентът на шега обявява пред един включен микрофон началото на американски бомбардировки срещу СССР. Склонността на Рейгън към подобни шегички е известна. От дневниците на бившия президент обаче е видно също, че до 1984 той никога не е имал сериозно намерение да води каквито и да било преговори с руснаците. На всичкото отгоре начело на Съветския съюз по онова време, един след друг, застават трима застарели и тежко болни генерални секретари - Леонид Брежнев, Юрий Андропов и Константин Черненко. Те и тримата са смятали Рейгън за безотговорна и хазартна личност.

Ерата на разведряването

Michail Gorbatschow und Ronald Reagan auf Höfdi Island

Михаил Горбачов и Роналд Рейгън през 1986

Едва през 1985 година, след като на власт идва Горбачов, световнополитическият климат се променя. "През същата година започна нов дипломатически процес, имаше срещи на върха, политиците от двете страни общуваха помежду си. Нещо, което през годините 1981, 82 и 83-а беше престъпно занемарено", казва Нейт Б. Джонс. През 1987 година двете ядрени сили се споразумяха за унищожаването на всички ракети със среден обсег на действие.

"В Америка съществува поверителен доклад от 110 страници, посветен на кризата от 1983 година. Той би могъл да даде отговор на всички открити въпроси. Досега обаче се борим безуспешно за неговото разсекретяване", казва историкът Нейт Б. Джонс. Едва след разсекретяването на този доклад и преди всичко на съветските документи от онова време, историците ще могат да реконструират изцяло най-опасната година от Студената война.

Редакцията препоръчва