19-годишният Карл: ″Как на два пъти надвих левкемията″ | Новини и анализи от Европа | DW | 30.05.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

19-годишният Карл: "Как на два пъти надвих левкемията"

Диагнозата "левкемия" звучи като смъртна присъда. 19-годишният Карл Кафанке на два пъти минава през ада на тази болест, но оцелява. Защото имал невероятен късмет. А сега иска сам да спасява живот.

Карл Кафанке вече е здрав

Карл Кафанке вече е здрав

Карл Кафанке е късметлия: намерил се донор, чиито стволови клетки спасили живота му. В Германия това е голяма рядкост - прекалено много болни от левкемия чакат за подходящ донор. Карл също чакал дълго – младежът, който днес е 19-годишен, бил едва на 6 години, когато открили, че има раково заболяване на кръвта.

От онова време най-дълбоко у него се е загнездил споменът за химиотерапията, на която е трябвало да се подложи. И която му причинила много странични ефекти: често започнало да му прилошава, получил възпаление на устната кухина, престанал да усеща вкуса на храната, косата му опадала.  

Болницата се превърнала във втори дом за Карл. Агресивната химиотерапия разрушава имунната система на човека, неговите съпротивителни сили отслабват. Така дори и най-безобидна вирусна инфекция на дихателните пътища може да причини тежка пневмония.

Строга хигиена

След едногодишна химиотерапия тестовете показали, че Карл е победил рака.

След едногодишна химиотерапия тестовете показали, че Карл е победил рака.

Редакцията препоръчва

"Всеки, който иска да те посети в болницата, трябва да носи предпазна маска на устата. Освен това се налага строг контрол върху храната, за да не попаднат в нея бактерии", разказва Карл. Затова всичко, с което той се хранел, трябвало да се изварява, а за пресни плодове можел само да си мечтае. Забранено му било да спортува - заради риск от нараняване. Нито пък можел да предприема нещо с приятели, когато го пускали в домашен отпуск.

"Особено тежко беше през почивните дни, когато времето навън е прекрасно, на телефона пристигат съобщения от приятели, заети с нещо приятно, а ти трябва да лежиш в болничната стая. Това е изключително потискащо", казва Карл. След едногодишна химиотерапия тестовете показали, че Карл е победил рака. В традиция се е превърнал обичаят последната банка да се украсява с въздушни балони, които, след изтичането на последната капка през системата, да бъдат спукани с игла - за да не се връща тежкото заболяване.

Но при Карл болестта се върнала - когато станал на 16 години, лекарите му поставили отново тежката диагноза: левкемия. Този път тя била в малко по-лека форма, но все пак ставало въпрос за остра лимфоцитна левкемия. Карл не можел да повярва, че това му се случва за втори път. Даже първоначално допуснал, че лекарите може и да грешат. Но грешка нямало и химиотерапията започнала отначало...

Само че този път тя му понасяла по-тежко, част от медикаментите вече не действали, паузите между отделните вливания станали по-големи, защото тялото на Карл се нуждаело от повече време, за да се възстанови. Дошъл и моментът, в който нищо повече не функционирало, а единственият му шанс да продължи да живее бил свързан с  трансплантацията на стволови клетки - една тежка и твърде рискова операция. Но преди всичко трябвало да се намери подходящ донор. И тук обаче късметът споходил Карл. 

Донор на костен мозък

Трансплантацията на стволови клетки от костен мозък спасява човешки живот

Трансплантацията на стволови клетки от костен мозък спасява човешки живот

За своя донор първоначално момчето знаело само това, че е мъж в средата на петдесетте години. В Германия пациентите могат да се запознаят със своя донор най-рано две години след операцията. Разбира се - при условие, че самият донор е съгласен с това. Първо двамата си разменили по няколко мейла, а после Карл се запознал и лично със своя спасител: "Не мога да опиша чувствата си, беше нещо невероятно. Пред мен стоеше човекът, на когото дължа живота си. Неговите клетки произвеждат моята кръв". Двамата прекарали заедно цял ден - разговаряли, спомняли си едно или друго, решили да продължат да се срещат. Сега Карл има нов приятел.

Карл не се страхува, че болестта може отново да го споходи. "След трансплантацията имам съвършено различна кръвна картина. И шансът да остана здрав е много висок", казва той. Междувременно Карл е взел матурата си и смята да следва - медицина, разбира се. Може би дори ще се насочи към онкологията. Опит като пациент вече е натрупал достатъчно. И знае отлично как се държи един лекар, който е загрижен за пациентите си.

Реклама