18 дни, 1001 беди | Новини и анализи от България | DW | 01.07.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

18 дни, 1001 беди

На 18-ия ден от протестите управляващите нямат намерение да се отказват от властта. Протестиращите пък нямат намерение да се отказват от исканията си. Изход не се вижда, но има някои ясни ориентири, които сочат посоката.

Коментар на Ясен Бояджиев:

България е в поредната си, втора за тази година политическа криза. Първата предизвика предсрочни избори, които без да решат нито един от проблемите, създадоха нови. Напрежението е още по-голямо, а усещането за безперспективност, безизходица и безпътица - още по-тягостно.

Кой е виновен?

Мнозина са на мнение, че главни виновници за това напрежение са загубилите (влезли или невлезли в парламента) партии, които търсят реванш. Да, наистина, не само много партии, но и огромна част от избирателите останаха без свое представителство в този парламент. Същевременно обаче изборите излъчиха управление, което въпреки уродливата игра с парламентарния кворум, породи надежда - дори и у мнозина от онези, които не бяха и никога не биха гласували за съставящите го партии, че понеже вече си има „обеца на ухото”, ще се въздържи от някакви големи безобразия, няма да повтаря свои и чужди грешки и поне за известно време, да кажем за година, ще успее донякъде да донесе спокойствие и стабилност.

Само след броени дни обаче тази надежда бе безвъзвратно попарена с едно назначение, което дойде „като гръм от ясно небе” дори за най-категоричните противници на това правителство, а и за много от привържениците му. Така именно управляващите, а не някой друг, предизвикаха днешната криза. Вместо да успокоят държавата и обществото, те ги взривиха.

Bulgarien Kungebungen gegen die Regierung

Чашата на търпението преля на 14 юни

Защо точно сега?

През последните две седмици мнозина се питат: защо никой не протестира, когато един бивш „сикаджия” оглави професионалното ръководство на МВР; когато далаверите от типа „батко и братко” бяха превърнати в емблема на България; когато същият „сикаджия” вече като министър-председател покровителстваше „Мишо Бирата”? Защо се стигна до протести точно сега?

Този въпрос, макар и някои да го задават, за да бъде омаловажен днешният протест, е резонен. Отговорът му обаче не е никак труден. Първо, защото става дума за процес на натрупване в общественото съзнание (прекалено дълъг процес - заради прословутото българско търпение). И второ, защото с поставянето на едно от най-грозните лица на олигархията начело на една от най-важните държавни институции нагло и безпардонно бе прекрачена важна психологическа граница - вече никой дори не си прави труда да прикрива факта, че държавата се управлява от и в интерес на мафията. Затова търпението на обществото се изчерпа точно сега. И затова протестът изригна точно сега.

Първопричината

След като скандалното назначение бе преразгледано и отменено и след като се видя, че това няма да е достатъчно, за да заглъхне протестът, започнаха опитите той да бъде компрометиран и обезсилен. Първо бе направен опит да бъдат противопоставени протестиращите на останалите, а днешният протест - на февруарския: хора, на които им е широко около врата, понеже са заможни, задоволени и разглезени, могат да си позволят да протестират за някакви отвлечени неща, докато стотици хиляди едва свързват двата края и материалните им проблеми не търпят никакво отлагане.

Нито един такъв проблем обаче не може да бъде решен, преди да бъде отстранена първопричината - срастването на олигархията с властта. Това срастване в голяма степен е ликвидирало върховенството на закона и е обезсмислило демократичните процедури; завладяло е държавните институции, правосъдието и медиите и ги е подчинило на интересите на една малобройна шайка, която се храни с обществени ресурси. Всичко това обезкръвява предприемачеството и спъва икономическото развитие. А по този начин прави невъзможно и изкореняването на бедността. Затова борейки се срещу тази първопричина, днешният протест всъщност не се противопоставя на февруарските бунтове, а включва и техните цели.

Малкият човек и голямата олигархия

Разликата е в натрупването и обединяването на критична маса от хора, които са осъзнали точната диагноза. Това е и първата победа на протеста. В същото време всички са нясно, че за да започне лечението, „грешката” на правителството не бива да остава безнаказана. „Извинението” не е достатъчно, нужна е оставка. Това е краткосрочната цел, която очевидно няма да бъде постигната лесно. Управляващите „се окопават”, вкарвайки в действие целия, отдавна изтъркан арсенал от средства - клевети, провокации, засилващ се натиск върху медиите, опити да бъдат разединени и сплашени протестиращите. Те от своя страна не бива да допускат да ги обхване отчаянието и трябва да се въоръжат с още повече търпение и упоритост.

Antiregierungsproteste in Sofia, Bulgarien 2013

А след оставката?

Рано или късно това правителство ще падне. Неговата оставка обаче сама по себе си няма да реши нищо. Тя ще е само първа малка стъпка към по-важната, дългосрочната цел - реформирането на държавата. Тази битка ще е много по-трудна и продължителна и ще изисква много повече усилия и постоянство. Олигархията е натрупала огромни ресурси и винаги ще намира нови и нови политически превъплъщения. Обществото трябва да е готово във всеки момент и при всеки подобен повод да реагира така, както го прави днес. Независимо от това кой е на власт - „вашите” или „нашите”.

Докога?

Това е и отговорът на въпроса какво да се прави, ако, което е много вероятно, в резултат на бързи избори на власт се върнат предишните управляващи - онези, които днес са се изпокрили, надявайки се, че на фона на днешните ще бъдат забравени техните безобразия. Включително и това как прекрасно и взаимоизгодно си сътрудничеха със същия този олигархичен кръг, чието директно влизане във властта предизвика днешните протести. В такъв случай няма да е чудно, ако в рамките на само една година се стигне до трета криза и трети предсрочни избори. Така ще е докато не си платим цената на помъдряването.

Автор: Я. Бояджиев; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Реклама