15 години от създаването на Приднестровската република

В началото на 90-те години се стигна до кратка война между молдовски войски и паравоенни формирования от Приднестровието. От 1992 година насам конфликтът е замразен, а провинцията се намира в изолация. Управляващата клика около президента Игор Смирнов е подозирана от международната общественост, че изкуствено се опитва да разпалва конфликта с Молдова, за да може необезпокоявано да продължава нелегалните си сделки с оръжие. Изборите в Приднестровието не бяха признати даже и от приятелски настроена Русия.

Лисенко:

Близо половината от населението напуска страната – казва учителката Влада Лисенко. Половината от тях са младежи, които търсят по-добър живот, по-добро заплащане и по-добри професионални шансове за реализация. Младежите при нас се намират в нещо като информационна изолация, затова нашият клуб “Уърлд Уиндоу” се опитва да им отвори прозорец към света, да им помогне да се свържат с други младежи в света, да получават по-добра и по-мълна информация за образованието, което могат да получат в Европа или Америка. В това отношение можем да им бъдем много полезни, защото единствената информация, до която те имат достъп в Приднестровието – са държавната телевизия и държавните вестници.”

От вече 15 години Приднестровието е почти напълно изолирано от външния свят. Всичко това ограничава възможностите на младите хора за контакти. Вярно, че Приднестровието има свои собствени институти и университети, само че дипломите от тях не са признати никъде. Поради това по-голямата част от младите хора се опитват да слудват в чужбина.

Надя:

“Имам приятели, които тук са завършили училище и след това заминаха за Русия, за Украйна или Беларус – казва Надя и добавя, че се чувства като Приднестровска жителка. Какво обаче означава това точно – тя не може да поясни. В областта живеят руснаци, украинци и молдовци, също както и от другата страна на граничната река - в останалата част на Молдова. Ръководството в Тираспол полага усилия, изкуствено да създава идентичност на Приднестровската държава. Сред жителите там упорито се разпространява един слух, че ако някоя държава съществува в продължение на 15 години, то тя може да получи международно признание в рамките на три години, ако го изиска официално. Пълна безсмислица. Учителката Влада Лисенко казва:

Лисенко:

Аз съм интернационално настроена. Не се чувствам приднестровка. Родена съм в Молдова и живея тук, но пътувам и към Европа. Не вярвам, някой от живеещите тук хора истински да вярват, че имат приднестровска националност. Е, междувременно някои от младите хора вече имат издаден приднестровски паспорт. Това обаче не означава, че с него имат право да пътуват. Той важи само за Приднестровската република.”