13 години от драмата в Сребреница

Холандски съд заяви вчера, че не е компетентен да се произнесе по жалбите, подадени срещу ООН от оцелели от геноцида в Сребреница. Те обвиняват световната организация в това, че носи частично вина за загубата на техни близки. Холандският съд посочи, че ООН се ползва с имунитет.

Той не е бил пряк очевидец на масовите убийства, но въпреки това драмата от Сребреница тежи като воденичен камък на врата на Хенри ван де Белт:

"Видях депортирането на хората, етническите чистки. Това, което ме побърква най-много, е безсилието. Безсилието на сините каски, които не могат да направят нищо,чиито ръце са вързани от съществуващите правила и на които им е позволено само да гледат и да докладват. Това безсилие е най-страшното нещо, което ми се е случвало досега",

казва Хенри ван де Белт, бивша синя каска от холандския контингент в Босна.

Цената на безсилието

Лятото на 1995-та година. Леко въоръжените холандски сини каски, които имат мандат от Съвета за сигурност на ООН да защитават цивилни мюсюлмани, намерили убежище в Сребреница, не успяват да попречат на превземането на анклава на 11 юли 1995 г. от босненските сръбски сили. Сърбите, командвани от генерал Ратко Младич разделят босненските мюсюлмани на две. Жените и децата са транспортирани с автобуси, ескортирани от холандските сини каски. 8000 босненски мюсюлмански мъже и момчета са разстреляни от босненските сръбски сили или пък загиват от избухнали мини, опитвайки се да избягат през гората. Клането в Сребреница през юли 1995-та година бе определено като геноцид от Международния трибунал в Хага.

Била ли е невъзможна съпротивата на добре подготвения от сърбите план за геноцид?

Днес Хенри ван де Белт повтаря за пореден път, че въоръжената съпротива срещу сръбските сили е била невъзможна:

"Лагерът на холандския контингент беше препълнен с бежанци. Ако бяхме взели решение да се отбраняваме, за сърбите щеше да е много лесно, да ни убият всички до един. Щеше да има още повече жертви от сега",

обяснява бившият войник от холандския контингент в Сребреница.

Масовото убийство на босненските мюсюлмани е било добре планирано от сръбските военни части на Ратко Младич. Веднага след разстрела сърбите докарват багери, които изкопават гробове. За да замажат следите си, през следващите месеци сърбите прехвърлят телата многократно от едни в други гробове. В последните години около Сребреница бяха открити повече от 20 масови гроба.

Кой носи вината?

И до днес реакциите в Сребреница спрямо някогашните сини каски от Холандия не са еднозначни. Някои босненски мюсюлмани не крият омразата си към холандските войници, наблюдавали мълчаливо ужасната драма на масовите убийства:

"Те имат право да ме мразят. Защото и досега нито един генерал не е казал: аз нося отговорност за случилото се. Само войниците се връщат към Сребреница, не офицерите и генералите",

казва Хенри ван де Белт, който заедно с още няколко бивши холандски сини каски участва в мирния поход от Тузла до Сребреница, организиран в памет на загиналите.