11години от повдигането на обвиненията срещу Караджич и Младич

Сърбия е световен шампион! Но този път не става дума за футбол или друг спорт – сръбският народ със своето ръководство печели шампионската титла в състезанието по опазване и защита на историческите митове. В самосъжалението си като вечна жертва на различни международни заговори никой не би могъл да стъпи и на малкия пръст на този балкански народ.

Значителната подкрепа за обвиняемия военопрестъпник Ратко Младич е ярък пример за това как една мрачна глава от сръбското минало се оценява тотално погрешно и се стилизира. В дискусията, посветена на необходимостта от предаването на Младич на хагския трибунал, на преден план обичайно излиза прословутият сръбски патриотизъм. Сръбските медии на свой ред играят съществена роля в този план, откъдето нататък няма нищо чудно, че на много от сърбите се отдава майсторски да потушат ужасяващите картини на босненските масови гробове. Все още преобладаващата част от населението отказва да осъзнае, че за отправянето на обвиненията срещу Младич и Караджич има предостатъчно основания. А демократичният елит на Сърбия гледа отстрани, докато подобни дискусии се направляват и инструментализират от донякъде фашистки действащата радикална партия.

Преди една седмица сръбският премиер Воислав Кощуница представи на Европейския съюз план за действие, който би трябвало да доведе до залавянето на Ратко Младич. Но въпреки това точно Кощуница си запазва ролята на едно от най-негативните явления в театрото по предаването на сръбския военопрестъпник.

Тъй като в отминалите предизборни кампании той постоянно насаждаше настроения срещу трибунала в Хага, и най-вече – срещу главната обвинителка Карла дел Понте. Този евтин популизъм и постоянно повтаряните твърдения, че трибуналът е антисръбски, му помогнаха да получи още някой и друг процент. Но сега е моментът на рекапитулацията – този, който предаде Младич, може да бъде сто процента сигурен, че би загубил следващите избори в сърбия. Освен това Кощуница не би си позволил да застане срещу силните поддръжници на Младич в армията и срещу част от тайните служби.

Неговият предшественик Зоран Джинджич предприе опит в това отношение, за който плати с живота си. Но той бе убеден, че върши това, което е правилно.

Именно това убеждение липсва на Кощуница, без тенденции за промяна. Той ще продължи с популисткия си курс и ще се задейства само тогава, когато натискът от страна на международната общност се увеличи значително. Всъщност актуалният въпрос пред Сърбия е – Младич или Европа? Кощуница засега няма отговор и се опитва да лавира, с което, обаче, не би могъл да спечели време. Тъй като с всеки следващ ден европейският път на Сърбия става все по-стръмен.

Въпреки това би било подгрешно да се стоварва цялата отговорност за незалавянето на Ратко Младич и Радован Караджич изцяло на политическото ръководство в Белград. И изпратените на Балканите представители на международната общност допуснаха много грешки в първите години след повдигането на обвиненията. Така например – с Караджич и Младич бяха водени преговори, макар благодарение на модерното сателитно разузнаване отдавна да бе станало ясно, че именно те стоят зад масовите унищожения на мюсюлмани в Сребреница. Цяла година след повдигането на обвиненията срещу него Ратко Младич продължаваше да обитава помпозна вила в Баня Лука, отдалечена само на няколкостотин метра от една натовска база.

И докато в резултат на постоянно поставяните от Хага срокове и политическите финтове от Белград Младич най-редовно попада във вестникарските заглавия, за Радован Караджич и неговото задържане не говори почти никой. Което в голяма степен потвърждава предположенията на жертвите на двамата вероятни военопрестъпници, че за излизането си от активната политика Караджич е получил международната общност, респективно от американския посредник Ричард Холбрук обещанието, че няма да му се налага да се изправя пред хагския трибунал.

Независимо дали това отговаря на истината или не – световната общност начело с ООН се провали престъпно в Босна и Херцеговина. Затова и сега тя е длъжна да стори всичко, за да се срещнат Караджич и Младич отново колкото може по-скоро в затвора в Хага. Това е най-малкото, което може да бъде направено за жертвите от Сребреница и за техните близки.