Япония: всеки десети осъден е невинен? | Новини и анализи по международни теми | DW | 28.12.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Япония: всеки десети осъден е невинен?

В японското правосъдие има една стара "традиция": да се оказва натиск над обвиняемите с цел да направят самопризнание. При това често се стига и до брутално насилие, несъответстващо на сериозността на престъплението.

От освобождаването на Ивао Хакамада са изминали почти две години. Близо пет десетилетия японецът е прекарал в затвора - в очакване да бъде екзекутиран. Това е рекорд в световната история.

Хакамада бил признат за виновен, че е умъртвил четиричленното си семейство. Когато с помощта на тест за ДНК било установено, че 79-годишният днес японец е невинен, го пуснали на свобода. В същото време станало и ясно, че полицията е манипулирала уликите срещу него. За японското правосъдие този фал е толкова неприятен, че прокуратурата и до днес бави новото разследване на случая с очакваната оправдателна присъда. Нещо повече – прокуратурата дори поиска отново да бъде проверена методиката, по която се взима пробата с ДНК.

"Психическите изтезания на Хакамада продължават", обяви "Амнести интернешънъл", критикувайки блокадната тактика на японските прокурори. Правозащитната организация е подготвила документален филм за Ивао Хакамада, който от март 2016 ще се показва в Япония, а по-късно и в останалия свят. С него организацията иска да разкрие недъзите на японското правосъдие. Самият Хакамада твърди, че повече от три седмици е прекарал в полицията, където в продължение на 264 часа бил разпитван, заплашван и бит, докато не подписал самопризнание.

Душевно пречистване на обвиняемия

Случаят на Хакамада не е единственият. Факт е, че властите в Япония имат право да държат всеки заподозрян до 23 дни в полицейския участък, а ако обвиненията срещу него са повече – дори и още по-дълго – без задържаният да има право на адвокатска защита. Експерти говорят за "заместители на затвора". Според някои от тях, японското правосъдие се опитва чрез тази изолация да изтръгне на всяка цена самопризнания. В Германия заподозрените могат да бъдат задържани в полицията само в рамките на 24 часа.

Режисьорът Масаюки Суо, който е познат на Запад от филма си "Ще танцуваме ли?", през 2006 година представи впечатляващ документален филм под заглавие "Аз просто не съм извършил това", в който разкритикува японското правосъдие. "В основата на всяка правова система е заложен принципът, че дори и при най-малко съмнение във вината на заподозрения следва да се извърши нова проверка на случая", казва Сао и добавя: "Правосъдието в Япония обаче и най-вече съдиите не работят на този принцип. Това е невероятно и крайно проблематично."

Японското правно съзнание третира признанието като първа стъпка към душевното пречистване на извършителя. То дава на прокуратурата и съдиите най-стабилна основа за произнасяне на присъди, защото често се приравнява към събираните по съдебен път доказателства. Всеки, който застава пред японски съд, почти винаги преди това е направил самопризнание и почти винаги бива осъден. 99,8% от всички наказателни процеси завършват с осъдителна присъда. В 89% от всички случаи преди това е имало самопризнание. Смята се, че издаването на оправдателни присъди на практика застрашава кариерата на прокурора и на съдията, а и подкопава доверието в полицията.

Тъкмо затова често се стига до т.нар. "правосъдие на заложниците". Заподозрените в някакво, макар и незначително, провинение често биват задържани за дълго в изолатора на полицията, докато не подпишат самопризнание. Само който си признае, има шанс да бъде пуснат под парична гаранция. Същевременно отхвърлянето на направени вече самопризнания удължава процеса неимоверно. Затова адвокатите на жертвите често не им препоръчват да отхвърлят признанията си, дори и да са фалшиви.

Iwao Hakamada Archivbild

През 1968 Ивао Хакамада е осъден на смърт

Без вина виновен

Друг фактор е непрофесионалното водене на наказателното следствие, което често взима страна, поради което не използва всички налични методи за събиране на доказателства – като например пробите на ДНК.

Дълго време политиката и правосъдието в Япония не бяха готови да променят нещо в тази безогледна система. Междувременно обаче вече се ползват някои средства за проверка на събраните доказателства и за контрол над методите на разпит. Във все повече полицейски участъци вече има монтирани камери за видеонаблюдение. Само че не всички разпити се записват, което оставя възможности за произвол и насилие над задържаните. Адвокати предполагат, че всеки десети осъден в Япония отива в затвора без да има вина.