Ян Палах и новата ″нормализация″ на Постком | Новини и анализи от Европа | DW | 02.02.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Ян Палах и новата "нормализация" на Постком

Политическата апатия - имаше я в някогашния соцлагер, има я и днес в посткомунистическите държави. Какво могат да направят гражданите срещу нея – пита Елена Никлева и припомня самозапалването на Ян Палах преди 42 години.

Сизифов труд ли е нормализацията?

Сизифов труд ли е "нормализацията"?

Саможертвата е акт, който с основание предизвиква не само еднозначно одобрение, особено сред хората, отраснали с гръмките фрази на съветската пропаганда.

На 16 януари 1969 година студентът Ян Палах се самозапалва в центъра на Прага, за да пробуди чехословашкото общество от дълбокото униние след съветската инвазия в Чехословакия през август 1968, която слага край на Пражката пролет и на опита да се реформира социализма.

Kalenderblatt Selbstverbrennung von Jan Palach in Prag

Ян Палах

Мнозинството се приспособява. Винаги.

След грохота на танковете и жертвите, които пражани дават, особено при защитата на Националното радио, идват летаргията и тъй наречената „нормализация”. Хиляди емигрират, дисидентите остават малцинство. Мнозинството се приспособява. Чехите се затварят в семейството, в приятелския кръг – и в неизбежната малка вила.

Днешните пост-тоталитарни общества вече са демокрации, интегрирани в НАТО и Европейския съюз. Но случилото се в Чехословакия преди 42 години е добър повод да се преосмисли новата нормализация, настъпила в посткомунистическото пространство. Да се вгледаме критично в отчуждението от политиката, апатията и безразличието, новото затваряне в личния живот, консуматорството като утеха и заместител на духовните ценности.

Да хапнем, да пийнем, другото е бош-лаф

Според едно проучване, чешкото общество в момента все по-усърдно се отдава на хедонизма. Семейството, приятелите, свободното време и хобитата заемат първите места в йерархията на ценностите, а бягството на вилата всеки уикенд отново е рецепта за оцеляване. Чехите са отчуждени от своите политици, от безкрайните скандали, от уморителната повторяемост на корупциионните афери, срещу които сякаш няма лек.

Като че ли навсякъде в бившите соцстрани една нова апатия замести еуфорията от най-ранния демократичен период. В България хората мълчат и реагират единствено, когато са лично засегнати. Спасяването поединично си остава жизнена философия на много хора.

Symbolbild Stummer Protest

Къде са младите?

Човекът протестира, но само на Запад

Отчуждението от политиката, което се материализира в ниска избирателна активност, отдавна бе регистрирано и в западните демокрации. През последните години обаче тенденцията в западните страни се обърна, а гражданското общество все по-често гръмогласно се противопоставя на официалната политика.

Само от Германия – примери колкото искаш: протестите срещу АЕЦ или срещу новата гара в Щутгарт, например. Нека споменем още стачките и протестите във Франция и различните демонстрации по цял свят, организирани през интернет, които мобилизират най-вече млади хора.

Споменът за Ян Палах поставя тъкмо въпроса за ролята на най-младите в пост-тоталитарните общества. Какво място заемат те в обществения дебат и в обществените дела? Днес не се налага младите да жертват живота си, за да протестират срещу несвободата (и това е добре!), но за съжаление те все по-често са аполитични, дезинтересирани и по-скоро се приспособяват към условията, отколкото да ги променят.

Редакцията препоръчва

  • Дата 02.02.2011
  • Автор Автор: Елена Никлева, Редактор: Александър Андреев
  • Отпечатай Отпечатай тази страница
  • Permalink https://p.dw.com/p/106L4
  • Дата 02.02.2011
  • Автор Автор: Елена Никлева, Редактор: Александър Андреев
  • Отпечатай Отпечатай тази страница
  • Permalink https://p.dw.com/p/106L4
Реклама