Явно Цацаров постигна целта си | Новини и анализи от България | DW | 15.07.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Явно Цацаров постигна целта си

Главният прокурор на България явно постигна целта си. Това става ясно от неговото най-ново интервю, излъчено по телевизията. Коментар на Полина Паунова за посоката, по която е поел Сотир Цацаров.

Коментар на Полина Паунова:

Той е в кабинета си. Снимат го поне две камери, а зоната му на комфорт не е нарушена: от него зависи кой ще води "разпита". Всъщност, той дава интервю. Прави го рядко - само в приятелски настроена към него среда и когато е сигурен, че държи ситуацията под контрол. Отговаря на въпросите без замисляне, което подсказва, че са уточнени предварително. Спонтанните питания остават или без отговор, или вместо него се чува контра-въпрос. На заден план се виждат макети на самолети и хеликоптери, които може би говорят за леко инфантилно хоби, но все пак представят главния прокурор Сотир Цацаров в човешка светлина.

Редакцията препоръчва

Не чухме нищо ново

Интервюто като цяло не казва нищо ново. Нищо, което не знаем. То не засяга и нито един от онези невралгични за главния прокурор въпроси - като неговите правомощия, очевадното му властване над Висшия съдебен съвет, близостта му с премиера Борисов и "оперативките" между двамата всяка сряда. За сметка на това пък представя Цацаров като онзи бранител на обществото, който се бори с несправедливостите, но е възпрепятстван от съда. За това внушение, разбира се, е ползван най-лесният сюжет – обвиненията в хулиганство на депутатите Бат‘ Сали и Волен Сидеров. Като цяло те не са същината на проблемите в България, а само тяхно следствие – тъй като и двамата са подизпълнители, обслужващи еднакви интереси. Как ще става въпросното "обслужване", дали с кражби на ток или със златен палец, на практика няма никакво значение. В крайна сметка дори ползването на двамата за препиране на публичния имидж на прокуратурата също е част от "службата" в името на нечий интерес.

Главният прокурор не пропусна да анализира и любимата си тема – медиите, посочвайки, че разделението на страната на две медийни империи е решение на крупни политически и икономически планове, което не е свързано с престъпление и не зависи от прокуратурата.

"На мен защо ми е работа да знам дали (Ивайло) Прокопиев е в Сингапур, а (Делян) Пеевски в Дубай", риторично попита Цацаров, добавяйки, че проверки на НАП не са установили нарушения в бизнесите на нито един от двамата. На всеки въпрос за Пеевски той отговор не даваше, а контрираше с питане или констатация за Прокопиев. Според него медиите на посещаващия Сингапур бизнесмен имали критично отношение към прокуратурата, продиктувано от незнайно какви интереси, а другият медиен лагер бил благосклонен към главния прокурор, но само докато той не наруши интересите на издателите му. Тук, разбира се Цацаров спря разсъжденията си и не анализира саморазобличаващото изречение, което произнесе. А от думите му става ясно, че той нито веднъж не е засягал интересите на олигарха (по неговите думи) Пеевски, тъй като подопечните му медии са неизменно благосклонни към шефа на обвинението от началото на мандата му до момента.

Bulgarien Protest gegen Generalstaatsanwalt Sotir Tsatsarov

Протест срещу главния прокурор няколко месеца след встъпването му в длъжност

От думите му стана ясно още, че няма да бъде търсена никаква отговорност от Боряна Бецова, наблюдаващ прокурор на делото срещу Христо Бисеров, което в петък претърпя пълен провал и на втора инстанция - заради "доказателствен дефицит". Главният прокурор се измъкна от неудобната ситуация с проваленото обвинение, което бе едно от "мегаделата" на прокуратурата с обяснението, че институцията се занимала с него "постфактум". В този ред на мисли трябва да отбележим, че прокуратурата обичайно се намесва постфактум, защото разследва извършени престъпления. Така че тези трудности ги има всеки прокурор в света. По същество Цацаров обаче можеше например да предотврати (ето – престъпление, с което не бе необходимо да се сблъска постфактум) голямото разграбване на КТБ, защото сигнали за престъпления имаше още година преди затварянето на банката. Той обаче умело отби единствения въпрос в интервюто за този случай.

Висящ в пространството остана и въпросът дали с обвинението срещу Бисеров не се е целяло "мълчанието" на бившия заместник-председател на ДПС. С което пък бе демаскирана ролята на прокуратурата като активен участник в политическите процеси у нас.

И за да илюстрира напълно изказаната преди години теза на адвокат Даниела Доковска, че "наказателната репресия у нас - това са артериите на властта - за управляващите прокуратурата е инструмент, за управляваните - плашило", Цацаров се зае със защита на властта.

"Хора, занимаващи се с искане на оставки"

Той умело се нареди сред защитниците на културния министър Вежди Рашидов. Съветът на министъра към журналиста Георги Ангелов да не иронизира държавата, "на чиято ясла е неговата заплата", както и последвалото уволнение на друг критик на културното министерство – Владимир Руменов от Националната художествена галерия, бяха наречени от главния прокурор просто "изпускане на нерви".

Впрочем, думите на Цацаров по този повод са напълно искрени. Като тук не става дума за оценка на "художествения талант" на Рашидов. А за схващането, което демонстрира цялото интервю на главния прокурор: аз съм властта и не давам тя да се клати. Същевременно падението на министъра на кулутрата и на сина му, край когото се завихри поредният скандал, свързан с доходи, е още един коз в ръцете на главния обвинител – хем ги пази, хем ги държи в онази зависимост, която му гарантира лоялност, а оттам и още власт.

Спорадичните и добре организирани публични прояви на главния прокурор обаче имат и един безспорно положителен ефект: те дават възможност на непредубедения зрител да забележи градацията в образ му. Ако доскоро Сотир Цацаров се опитваше да се наложи не само като диктатор във Висшия съдебен съвет, а и като публичен фактор, то той вече излъчва убедеността на човек, който е постигнал целта си. Т.е. главният прокурор вече се самоприема и представя в общественото пространство като политик. Нещо повече – като управленец. Поредното доказателство за това е и репликата му, че внимателно е проверил имената на искащите оставката на Рашидов. А заключението му гласи, че това са хора, занимаващи се предимно с искане на оставки.