Юнкер ли е виновен за всичко? | Новини и анализи от Европа | DW | 11.07.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Юнкер ли е виновен за всичко?

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер е обвиняван за какво ли не: за евроскептицизма, за политиката на икономии, за десния популизъм, а и за Брексита. Лесно е да се каже, че той е виновен за всичко. Но дали е почтено?

Жан-Клод Юнкер

Жан-Клод Юнкер

През последните седмици върху Жан-Клод Юнкер се сипят само критики. Той пропускал шанса за нов старт на ЕС. Липсвала му визия за бъдещето. Искал твърде "много Европа". Или пък твърде малко. Меркел се чудела как да се отърве от него. Източноевропейците не го искали повече. Той символизирал една антисоциална и несолидарна Европа. Не се грижел за Пакта за стабилност. Бил виновен за икономическата слабост на европейския Юг. И най-вече носел вината за това, че мнозина европейци отхвърляли ЕС. И още, и още. Само че много от тези обвинения взаимно се изключват. Дори и чудотворец не би могъл да задоволи желанията на всички недоволни в днешния ЕС.

В деня след британския вот Жан-Клод Юнкер реагира подчертано емоционално. Той призна, че като "човек и европеец" е дълбоко засегнат от случилото се. Същевременно обяви, че ЕС трябва да продължи да върви по своя път, а Великобритания да напусне Общността колкото се може по-бързо. По този начин, според него, може да се предотврати нестабилността и да не се допусне "британският вирус" да се прехвърли и на други места. С тези свои позиции Юнкер се солидаризира с мнението на Париж, но пък изпадна в противоречие с Берлин, където предпочитат по-предпазливите действия. А последното никога досега не се е отразявало добре на председателите на ЕК.

Непосредствено след британския референдум президентът на Европарламента Мартин Шулц и германските социалдемократи излязоха със стратегически документ, в който се обявиха за "повече интеграция и повече общи правомощия за Европа". Тази инициатива се приписва и на Юнкер, тъй като Шулц е негов политически приятел. Само че: ситуацията в момента е такава, че всеки опит за промяна на европейските договори би могъл да се провали, което би могло да означава и край на целия ЕС. Юнкер затова и препоръчва "да продължим както досега!". Този подход допада и на Европейския съвет, който се нуждае от време, тъй като последиците от британския Брексит ще се обсъждат през септември.

Редакцията препоръчва

Затова и критиците обвиняват Юнкер, че му липсвала визия за бъдещето на Европа. Същевременно обаче европейските правителства и най-вече източноевропейците твърдят, че им е дошло до гуша от високопарните идеи на Брюксел. В Източна Европа категорично настояват за един съюз, който да не е така всемогъщ като сегашния. Вицепрезидентът на Европарламента Александър граф Ламбсдорф, от фракцията на либералите, признава, че "Юнкер е изправен пред сериозна дилема".

В края на Европейската среща на върха, проведена след британския референдум, Юнкер малко намусено защитаваше решението си Споразумението за свободна търговия с Канада (CETA) да не бъде ратифицирано от парламентите на националните държави, а само от Комисията и Европарламента. Точно в този момент обаче тази позиция представляваше политическа грешка. Но всъщност Комисията има за задача да осигурява на Европа повече икономически прираст и нови работни места - така погледнато би било смислено споразумението CETA бързо да бъде приложено, а търговията - разширена.

Когато обаче германският министър на икономиката Зигмар Габриел и председателят на Бундестага Норберт Ламерт възмутено поискаха да не се отнема думата на националните парламенти, Юнкер бързо даде заден ход. Сега споразумението ще потегли по дългия път на ратифициране през парламентите на отделните членки на ЕС, а това означава, че то едва ли ще бъде одобрено в сегашния си вид. Представители на икономическите среди се опасяват, че и споразумението TTIP за търговия със САЩ може да стане жертва на тази процедура. Само че ако всеки парламент гласува за всяко споразумение в ЕС, работата на Общността ще се окаже изцяло блокирана. Или?

Отдавна Еврокомисията е обвинявана, че гледала през пръсти на пакта за финансова стабилност в ЕС, защото редовно допуска Франция, Португалия и Испания да нарушават принципа за максимално трипроцентов бюджетен дефицит. Юнкер пледира за политика на стабилност "без крайности", ако страните действително полагат усилия за реформи и за стабилност на бюджета. Той се застъпи и за оставането на Гърция в еврозоната.

Германският министър на финансите Шойбле обаче иска еднакви права и еднакви задължения за всички. Комисията отстъпи от позициите си, поради което Испания и Португалия вероятно ги очакват санкции. Явно само Париж ще остане пожален.

Барбара Везел

Барбара Везел

Повече разходи или повече пестене?

Политиката за икономии е постоянен извор на "притеснения и страхове" за много европейски граждани, заяви американският президент Обама по повод посещението си в Испания. Не само американските икономисти агитират срещу зададената от Берлин политика на икономии. Средиземноморските държави отдавна настояват да им се разреши да правят повече разходи, за да стимулират икономиките си.

Тук се сблъскват две икономически теории. Трябва ли бюджетите да са солидно балансирани и да се правят жертви в името на икономическата конкурентоспособност? Или пък е по-добре да се харчат пари, а с инвестициите да се задвижи конюнктурата? Това е дилема, която в крайна сметка се решава не в Брюксел, а в столиците на държавите от ЕС. А един от най-железните привърженици на политиката за икономии – Лондон – вече отпадна.

Двамата що-годе харизматични европейски политици – Жан-Клод Юнкер и Мартин Шулц – в момента са крайно непопулярни. Затова и не е изключено и по тази тема да се наложи германската канцлерка: харизматичната политика е разрешена само дотолкова, доколкото реши Ангела Меркел.