″Южен поток″ - политика или бизнес? | Новини и анализи от България | DW | 23.04.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

"Южен поток" - политика или бизнес?

Ще наруши ли руската газова тръба националния суверенитет на България? Какви са шансовоте за оцеляване на "Южен поток"? Георги Папакочев потърси мнението на двама експерти:

"Южен поток" е стратегически, приоритетен проект за България и намерението на нашето правителство е да започнаем строителни дейности още тази година“, обяви пред медиите министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Разчиствайки пътя към строителството в края на март, парламентът одобри на първо четене промени в Закона за енергетиката, с които се дава ново определение на понятието „морски газопровод“. С това на практика се променя статута на тръбата от Русия в българските териториални води и на сушата, които по същество са и граница на ЕС. Накърнява ли подобно решение суверенитета на европейска България?

Излишни дребни хитрини

Димитър Бечев, директор на представителството на ЕС за външна политика (ЕСВП) в София, окачестви предлаганите промени като абсурдни и противоречащи на националното право и на правото на ЕС, поради което КС би следвало да го отмени. „Политически в момент, в който „Южен поток“ очевидно пада от дневния ред на ЕС, предприемането на такъв рязък ход от България е наистина скандално. Изключването на териториалните води на страната от юрисдикцията на националното, съответно на европейското право, е обида за правната култура на хората, пропуснали подобно решение през правната парламентарна комисия. Това показва, че политическата логика е станала толкова брутална, че вече се предприемат съвсем абсурдни действия“, коментира пред ДВ Бечев.

Илиян Василев, бивш посланик в Русия и експерт по енергийна сигурност, определя парламентарния ход като „излишна дребна хитрина“ припомняйки, че газовите директиви на ЕК по инфраструктурта покриват тези въпроси. „В случая сме свидетели на опит на местни политици и кръгове да заработят известна доза допълнително доверие пред руските си партньори, което се оказа доста късо като замисъл, но твърде вредно за България като отражение“, е убеден експертът.

Bulgarien Russland Vertagabschluss Gazprom

Договорът с руската страна на "Южен поток" бе подписан в София на 15 ноември 2012 г.

Газопровод на мечтите?

Тези дни Сабине Бергер, говорителка на комисаря по енергетика Гюнтер Йотингер потвърди отново, че проектът „Южен поток“ не е приоритет за ЕС, а ЕП прие резолюция за спиране изграждането на тръбата във връзка с действията на Русия в Украйна. Как тогава да се тълкуват думите на икономическия министър Стойнев, че правителството ще спази разолюцията на ЕП, но ще започне строителството на тръбата тази есен?

Илиян Василев характеризира тези намерения като опит за съчетаване на невъзможното. Той пояснява, че дори да бъде реализирано някакво строителство, то ще се окаже безпредметно, ако газопроводът не бъде лицензиран и не започне да функционира. „Досега не мога да си обясня как е възможно български политици така еднозначно и ограничено като визия, да залагат целия си авторитет върху поредната провалена теза, която тръгна от т.нар.“Енергиен шлем“ на бившия президент Първанов. В продължение на шест години подобни политически проекти, в които липсва бизнес логика, но които имат геополитически привкус, един след друг се сгромолясват. И то не привкус, който ги интегрира и внедрява в логиката на българското членство в ЕС и НАТО, а ги противопоставя!“, коментира Илиян Василев.

От своя страна Димитър Бечев пояснява, че по принцип никой в ЕС не се изказва против „Южен поток“, а въпросът е да се спазва т.нар. „трети енергиен пакет“, който осигурява достъп на други доставчици до тръбата. „Такава е принципната европейска позиция, а България е готова да даде привилегия единствено на „Газпром“, което е в разрез с правото на ЕС“, смята Бечев.

Bulgarien Politik Gazprom Pipeline

Шефът на "Газпром" А. Милер и бившият българският премиер Б. Борисов при подписването на договора

Шушу-мушу на тъмно

Какъв е правилният вариант за България в този случай? Според Илиян Василев, той в никакъв случай не е в инвестирането на стотици милиони евро в газопровод, чиято основна идея е да заобиколи Украйна и е с недоказана бизнес-логика. Василев припомня, че неслучайно технико-икономическото проучване е правено от компании, съсобственост на "Газпром", което е изначален конфликт на интереси. Бизнес-аргументацията на проекта не е била показана публично. „Министър-председателят Орешарски, твърде нетипично за премиер на европейска страна дори обяви, че петте часа преговори между него и шефа на "Газпром" Милер през есента, никога нямало да станат достояние на обществеността. В този смисъл доста хора, в това число и в Русия, могат да се опитват да правят от политиката бизнес, но в България нямаме този ресурс и поради това всеки път, когато се ангажираме политически, трябва да стъпваме върху здрава бизнес основа“, отбелязва бившият посланик в Москва.

Кой и как харчи държавните пари?

Проектът може да се осъществи в България, въпросът е да не се харчат публични средства за него, отбелязва политологът Димитър Бечев и пояснява, че „Южен поток“ е най-вече схема за генериране на приходи за фирми, близки до Кремъл и на някои техни приятели в България. „Най- големият проблем е, че още през декември в съвместната компания от България бяха наляти 100 милиона евро, а условията на договора са непрозрачни. От една страна, това са публични средства, от друга обществото няма възможност да осъществява контрол при тяхното изразходване поради липса на прозрачност.

„Южен поток“ се третира като публично-държавен бизнес проект, сиреч когато се дават държавни пари, е публичен, но когато се пита как се харчат парите и какви са условията, минава за частен. Ако в него се използваха единствено средства на "Газпром", тогава нещата стават частни, както при всяка чуждестранна компания, която идва да строи у нас. Поради това този проект най-вероятно няма да бъде приет, това е и посланието от Брюксел, тъй като в крайна сметка следва да бъде защитен българския интерес“, обобщава директорът на представителството на ЕС за външна политика в София Димитър Бечев.

Редакцията препоръчва