′′Южен поток′′ и подменените факти | Новини и анализи от България | DW | 05.12.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

''Южен поток'' и подменените факти

Някои коментари след спирането на проекта "Южен поток" нямат никаква връзка със здравия разум. И много приличат на пропагандна война. Иван Бедров изброява заблудите и подменените факти в казуса "Южен поток":

Кой е виновен за спирането на „Южен поток”? - политици и коментатори си задават сега този въпрос, провокиран от изявлението на президента Владимир Путин, че Русия се отказва от газопровода, защото България не била надежден партньор. Представители на опозицията обвиняват управляващите, които от своя страна хвърлят вината върху бившите. Те пък насочват стрелите срещу по-бившите и т.н. Посочва се вина, търсят се виновни. И никой не забелязва, че начинът на задаване на този въпрос вече предопределя, че спирането на „Южен поток“ е безспорно лоша новина. Забравяме всички спорове за това полезен ли е проектът за България, изгоден ли е икономически, носи ли някакви рискове. Към един неизвестен момент очевидно сме приели, че тръбата е национална ценност и сега се държим така, сякаш някой е посегнал на тази ценност. Така изглеждат нещата.

На същия принцип са построени опорните точки на най-шумните защитници на „Южен поток“ в страната - подменени факти още в самото задаване на въпроса. Ето примерите:

Студена ли ще бъде зимата?

И политици, и коментатори, че дори и някои журналисти започнаха да задават въпроса какво ще прави България без газ в студената зима. Откъде другаде ще купуваме газ, освен от Русия? В кофи ли ще го носите от САЩ? Пак ли ще сме под турско робство и ще купуваме газ от Анкара? Тези доводи се реална част от разговора по темата. На пръв поглед може и да звучат логично, но пропускат един основен факт - България и в момента има редовни доставки на газ, и в момента има тръба, която идва от Русия, и в момента промишлените и битови потребители получават без проблем горивото. Минаващата през Украйна тръба доставя малко под 3 милиарда куб.м. газ годишно, което е над 90% от потреблението в страната. Тоест, България купува газ от Русия и този факт по никакъв начин не се променя след обявения край на „Южен поток“. Страната няма да има нужда нито да носи в кофи газ от САЩ, нито да купува нови количества от Турция, защото няма прогнози за значително увеличаване на потреблението. Фактите обаче нямат значение, когато целта е да обвиниш някого, че „продава България“ или че „излага на риск населението”.

Ще замре ли икономиката?

Втората често използвана опорна точка е централната роля, която проектът „Южен поток“ е трябвало да изиграе в ускоряването на икономическия растеж. Да, строителството на тръбата е оценено на 3,5 милиарда евро и значителна част от тези пари щяха да бъдат получени от български фирми. Сега обричате България на безкрайна криза ли? Прогонвате най-голямата инвестиция ли? Подобни въпроси се задават тези дни и целта е не търсене на отговор, а отново внушаване на вина. Строителството трябваше да стане със заем от руската страна, който българската да изплаща с приходи от транзитни такси. Такива обаче не са договаряни до момента и не е известно нито колко щяха да бъдат те, нито колко години щяха да са необходими за връщане на заема, нито дали целият проект щеше да бъде рентабилен. А да се нагърбиш с огромен заем, без да знаеш кога ще го върнеш и дали изобщо ще имаш възможност да го върнеш, определено не е елемент от разумното поведение. Но не това е темата. Темата е отново вината за нещо, за което не знаем дали задължително е беля.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov

Иван Бедров

Къде стои България?

Третата опорна точка е за ролята на България в глобалната политика. Традиционното разделение в главите на повечето хора между Ние и Те, България и Европа, се използва много умело в пропагандните спорове по темата „Южен поток“. Каква Европа, защо не си защитаваме нашите интереси? Те ли ще ни развалят традиционно топлите отношения с Русия? И политици, и коментатори, и журналисти много добре знаят, че България вече осма година напълно доброволно е част от Европейския съюз. И напълно съзнателно експлоатират шаблона, в който ние сме някъде по средата. А фактите са всъщност много лесни за възприемане - европейските правила са и български правила, енергийната сигурност на Европа е и енергийна сигурност за България. И т.н., и т.н.

Въпреки че всичко това е достатъчно ясно за публичните говорители, голяма част от тях се правят на разсеяни. Обяснението е лесно - само така разговорът може да се заклещи в ъгъла на търсенето на виновен за нещо, за което всъщност все още не знаем дали е добро или лошо. Но пък в същото време пропускаме въпроса кой е отговорен за въвличането на България в дългосрочни договорености за огромно харчене на пари, без изобщо да са изяснени двете най-важни неща за всяко едно начинание - законно ли е и изгодно ли е?

Редакцията препоръчва

Реклама