Що е то народна воля? | Новини и анализи от Европа | DW | 25.04.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Що е то народна воля?

Популистите в Европа са убедени, че единствено те изразяват истинската воля на избирателите. По този начин те застрашават сериозно демокрацията, пише политологът Ян-Вернер Мюлер в "Ди Цайт".

Популизмът е обхванал цяла Европа - и Франция с крайнодесния Национален фронт, и Италия със Северната лига, и Холандия с Партията на свободата на Герт Вилдерс. Това, което ги обединява, е представата за морално чистия народ, на когото чуждите могат да навредят от две страни: едните "вредители" са елитите, които по правило са корумпирани, другите са истинските чужденци, т.е. етническите или религиозните малцинства и особено имигрантите.

И двете групи са само привидно лоялни към държавата: елитите са част от едно космополитно общество, а малцинствата носят в сърцето си нещо по-различно от народа - исляма например. Освен това и елитите, и малцинствата плащат принципно по-малко данъци и въпреки това Брюксел ги държи под опеката си.

Без сценарии за заплахи няма популизъм

Политиците популисти винаги се стремят да нанесат двоен удар - срещу ляволибералните елити и нелегалните имигранти (запазена марка за реториката на Берлускони), срещу посткомунистическите елити и ромите - какъвто е случаят с "Атака" в България и "Йобик" в Унгария. В Съединените щати образът на врага се оформя от елитарните демократи от двете крайбрежия и от тъмнокожите представители на по-ниския социален слой.

Frankreich Roma Abschiebung Ausweisung Bus

Популистите в Европа - обединени по две теми: малцинствата и корумпираните елити

Популистите не винаги са подвластни на политическата параноя, но без сценариите за заплахи популизмът просто не би могъл да съществува. За неговите привърженици политиката е най-вече въпрос на идентичност. И без еврокризата Марин льо Пен би твърдяла, че противопоставянето на нацията и Европа е най-важната актуална политическа битка. И ако льо Пен и Вилдерс издигат ценности като свободата и еманципацията, то те не се разбират като либерално-универсални, а като част от едно национално самосъзнание, което чуждите - и особено мюсюлманите - не могат да споделят.

Популизмът няма нужда да бъде непременно антипарламентарен: унгарският премиер Виктор Орбан например не създава настроения срещу парламента, в който изцяло доминира неговата партия "Фидес". От друга страна популизмът е по принуда срещу плурализма, разделението на властите и представата за легитимна опозиция.

Ние сме народът?

При популистите няма какво да се обсъжда или да се преговаря, защото според тях нищо не бива да се противопоставя на "автентичната народна воля". Поради това популизмът е не само антилиберален, но и аполитичен. И така той би могъл да се превърне в европейски сценарий на ужасите.

АГ, ДПА, ДЦ, ЯВМ, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева

Редакцията препоръчва