Ще успеят ли да променят България? | Новини и анализи от България | DW | 13.04.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Ще успеят ли да променят България?

Името им е "Демократична България", а целта - битка срещу "установения от ГЕРБ, БСП и ДПС корупционен модел". Предстои да видим дали ще успеят да променят България. Но отсега е ясно кои ще са главните предизвикателства.

Коментар от Полина Паунова:

Трипартийна коалиция между „Да, България", ДСБ и Зелените под името “Демократична България” ще се бори срещу "установения от ГЕРБ, БСП и ДПС корупционен модел”. Модел, който според лидерите на демократичната общност ограбва бъдещето на страната, всекидневно атакува демократичните ценности и подменя евроатлантическия избор на България. Трите партии, които след последните избори не успяха да влязат в парламента, от няколко месеца насам водят разговори за коалиция и формиране на широк демократичен фронт.

Лидерите на новото обединение декларираха, че имат идеал: „демократична България със здрави институции, върховенство на правото и свобода на предприемачеството, равноправен и силен член на ядрото на ЕС и НАТО". В този смисъл “Демократична България” влиза в ролята на управленска алтернатива с цел да осигури "благосъстояние и качество на живот на българските граждани", "конкурентна икономика и ускорен икономически растеж", "устойчиво управление на природните ресурси".

Лидерите на формацията предварително парираха въпросите дали в новия си формат са леви, десни или либерали. Нещо повече дори: направи го Атанас Атанасов, председателят на партията с най-ясен десен профил - ДСБ. По думите му въпроси в този дух са “опорка”. “Нека първо възстановим демокрацията и после да се занимаем с това”, призова той.

Дотук добре. В средите на т.нар. градска десница новото обединение бе посрещнато по-скоро с надежда, отколкото със скептицизъм. Но, разбира се, сътрудничеството им породи и обичайния за тази общност въпрос: кога ще се скарат? Осъзнавайки това очакване, председателят на „Да, България" Христо Иванов побърза да уточни: "Отне ни време да направим това, което трябваше, но днес го правим на здрава основа”.

Три препятствия

Тепърва предстои да видим дали членовете на “Демократична България” наистина ще се явят заедно на избори. Ако няма извънреден парламентарен вот, идната година ще им предостави две регулярни възможности: европейските и местните избори, на които демократичните формации ще покажат каква част от избирателите припознават идеите им. Дотогава обаче трите партии ще трябва да преодолеят няколко препятствия пред общата им работа. И именно тези препятствия ще покажат колко здрав е съюзът им.

Първото от тях е “единното лидерство”, в което Реформаторският блок вече се препъна. Преди години тази идея звучеше атрактивно и разумно, но днес подобни амбиции само всяват разкол в крехките демократични обединения. Причината е повече е ясна: фрагментираните партийни ядра никога няма да признаят за лидер представител на някоя от останалите формации, с която иначе са в коалиция. Засега представителите на ДСБ, „Да, България" и Зелените не отварят тази тема. Защото осъзнават, че повдигането ѝ може да доведе до безспирни скандали и в крайна сметка до скоростен разпад на новото формирование.

Второто предизвикателство пред новата коалиция са опитите за доминация. Подобни имаше и в Синята коалиция, и в Реформаторския блок. Противоборството вътре в една малка коалиция, която се бори за оставане на реалния политически терен, изглежда отстрани не просто смешно и комично - изглежда като евтино упражнение, користно в генезиса си, което да доведе до дребни облаги, договорени със “системните партии”.

Редакцията препоръчва

Третата спънка пред “Демократична България” е идеологическият разказ за нея. Тема, която лидерът на ДСБ засегна в речта си, оценявайки я не без основание като второстепенна. Независимо от това обаче е повече от ясно, че тя неминуемо ще преследва обединението с непрекъснатото задаване на въпроса “Вие сега леви ли сте или десни?”. Впрочем, отговорът може да се потърси в експертния екип, който формациите представиха - донякъде той се вписва в онова паметно описание на покойния доцент Кристиан Таков: “По отношение на семейните ценности аз съм консерва, по отношение на личните свободи аз съм либертарианец, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала съм екстремист”.

В екипа на “Демократична България” има подчертано десни експерти - пример за това е икономистът Георги Ганев, който ще отговаря за политиките в сферата на финансите. Има и хора с по-либерални разбирания за държавното устройство. С други думи: всеки сам за себе си има своя история и профил. И затова единственото, което може да удържи сглобката помежду им, е екстремизъм по отношение на морала.

Ето защо най-голямото предизвикателство и същевременно най-важният тест за новата коалция ще бъде отношението ѝ към другите партии от политическия ландшафт на България. И най-вече към дясната на хартия партия ГЕРБ. Впрочем, именно покрай етикета „дясно" ще бъде направен опит демократичната общност да бъде превърната в патерица на настоящите управляващи. А както знаем, те не се свенят да употребяват патерици - от т.нар. Патриоти до ДПС.

Едно петно

Още в първия си ден формациите от новото обединение се обявиха срещу модела, налаган от Борисов, БСП и ДПС. Модел, за който има много улики: от нескритата парламентарна коалиция между хората на Пеевски и тези на премиера до единното гласуване на т.нар. “системни партии” по всички теми, свързани със съдебната система, което демонстрира категоричния отказ на присъстващите в парламента да наложат върховенство на правото.

С декларация срещу модела, условно наричан КОЙ, излезе навремето и Реформаторският блок. Но веднага след влизането им в парламента Реформаторите осигуриха управленски мандат на Борисов - въпреки изричните уверения и на Радан Кънев (ДСБ), и на Божидар Лукарски (СДС), и на Меглена Кунева (ДБГ), че  няма да подкрепят Борисов и ГЕРБ, които са част от големия проблем на България. Проблем, генериращ корупция и авторитаризъм.

Най-голямата лъжа на Реформаторския блок бе именно отношението към ГЕРБ и Борисов. Затова и най-голямото предизвикателство пред “Демократична България” е точно подходът към управляващата партия. Защото ако новото обединение наистина иска върховенство на правото и европейски път за България, то не бива да става съучастник в имитацията на законност и демокрация. Затова и демократичната общност може да спечели политическа легитимация само ако наистина залага на декларираната цел да разобличава модела на ГЕРБ, ДПС и БСП. Досегашните провали на градската десница се дължаха на факта, че нямаше смелостта да бъде истинска алтернатива на имитациите в държавата. Както помним, последния път тя дори се полакоми за власт, до която се добра с лъжа. А избирателите трудно прощават подобни пируети.

И понеже стана дума за избирателите: представителите на демократичната общност, самонарекли се „жълтопаветници”, трябва да се научат да общуват с хората, чийто вот искат. Трябва да се научат да обясняват политики по един разбираем и достъпен начин. Или казано иначе - трябва да излязат от София.

Подобно съдържание

Реклама