Ще трябва ли да се ваксинираме срещу коронавирус на всеки шест месеца? | Новини и анализи по международни теми | DW | 20.11.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Ще трябва ли да се ваксинираме срещу коронавирус на всеки шест месеца?

След имунизация срещу коронавирус броят на антителата постепенно намалява, поради което шест месеца по-късно е нужна бустерна доза. Означава ли това, че ще трябва да се ваксинираме постоянно?

Бустерните имунизации са необходими, тъй като с течение на времето броят на антителата в кръвта спада. При mRNA-ваксините това по правило се случва около шест месеца след първата имунизация срещу Ковид-19. А при другите ваксини, като например еднократната на Johnsоn&Johnson, Постоянната имунизационна комисия в Германия препоръчва бустерната доза да се постави дори по-рано.

Редакцията препоръчва

Но дали оттук нататък ще е все така? Трябва ли в бъдеще на всеки шест месеца или всяка есен да си поставяме бустерна ваксина, както при грипа? Медиците засега нямат отговор на този въпрос, тъй като им е нужен повече опит. А и трябва да се отчитат различни аспекти: например, че в бъдеще ще се появят нови варианти на коронавируса, към които ваксините ще трябва да бъдат адаптирани - отново както при грипа.

Ще стане ли SARS-CoV-2 ендемичен?

Решаваща роля определено ще изиграе развитието на пандемията. Не се знае дали след четвъртата или след петата вълна пандемията ще отмре, или пък Ковид-19 с вариантите си ще стане ендемичен, т.е. ще се появява редовно в определени региони и то в продължение на десетилетия.

Другият важен въпрос е този за груповия имунитет. Дали скоро ще успеем да го постигнем? И дали това ще стане чрез ваксиниране или пък чрез неумишлено масово заразяване, каквото и сега се наблюдава в големи части от Африка? В контекста на сегашните високи стойности на новозаразени, подобно нещо би могло да се случи и в Европа.

Ключовата роля на Т-клетките

Когато говорим за имунитет, трябва да имаме предвид не само антителата, а и Т-клетките. Повече информация по темата дава изследване на учени от Великобритания и Сингапур, което беше публикувано на 10-и ноември в специализираното списание Nature. Учените са идентифицирали служители от сферата на здравеопазването, изправени пред голям риск от зараза, които в течение на месеци нито се разболяли от Ковид-19, нито PCR-тестовете им излизали положителни. Нищо отличително не било установено и при направените серологични тестове за антитела на тези 58 служители.

Но пък се оказало, че в сравнение с друга тестова група, изложена на по-малък риск от зараза, всички тези 58 души са развили повече от т.нар. Т-клетки - клетките на паметта, които са част от дългосрочния имунитет. 

Същевременно при изследваните хора били открити по-големи количества от протеина IFI27, смятан за индикатор на много ранно заразяване със SARS-CoV-2. Оттам учените стигнали до извода, че всички те имат зад гърба си прекарана лека или "абортивна" инфекция.

Вероятно в този случай са се намесили именно Т-клетките и са прекъснали инфекцията. Но няма яснота откъде изследваните хора са сдобили със силни Т-клетки: възможно е това да е станало чрез предишна зараза с друг коронавирус - например простуден.

Ще постигнем ли групов имунитет?

Това би означавало, че последователното излагане на коронавируси може да помага на имунната система да развива по-добра защита - както с антитела, така и с Т-клетки. Тази защита ни приближава до т.нар. стаден имунитет.

Експертите обаче предупреждават никой да не се чувства неуязвим, защото рискът от липса на имунитет продължава да е висок.

А въпросът дали следващата есен ще трябва отново да се имунизираме остава отворен.

Подобно съдържание